Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

каларӑм (тĕпĕ: кала) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Каларӑм.

— Сказывал.

Унтер Пришибеев // Иван Юркин. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 81–88 стр.

— Эпӗ ҫаксене пурне те чӑннипех каларӑм тесе шухӑшлатӑн пуль эсӗ?

— Ты, может, думал, что я все это всерьез…

II сыпӑк // Ҫемен Элкер. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 20–49 стр.

Эсӗ ӗҫлекен ҫын пек туйӑнманнипе ҫеҫ каларӑм — пит те темле… ҫӗтӗк-ҫурӑк эсӗ.

Я только к тому сказал, что не похож ты на рабочего человека, — больно уж тово… драный.

I сыпӑк // Ҫемен Элкер. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 20–49 стр.

Эпӗ каларӑм ӑна: ху валли турӑран ҫӗнӗ тумтир ыйтса ил, терӗм.

Я и сказал ему, чтобы он себе новую одежду попросил у бога.

Макар Чудра // Хумма Ҫеменӗ, Феодосия Ишетер. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 7–19 стр.

Каларӑм вӗт, тарӑн! — терӗ вӑл, куҫ шуррисене тискеррӗн вылятса.

— Говорил же, что глыбоко! — говорит он, сердито вращая белками.

Шампа // Иван Иртышев. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 18–26 стр.

«Пӗлнӗ пекех каларӑм иккен, пӗрчӗ тӑкӑнать!» — ӳкӗнсе шухӑшларӗ Санька, унтан урама тухрӗ.

«Так я и знал — засыплются!» — с досадой подумал Санька и вышел на улицу.

31-мӗш сыпӑк // Валентин Урташ. Алексей Мусатов. Стожар. Валентин Урташ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

Каларӑм вӗт сана: ҫав пӳскене шырамалла мар тесе…

— Говорил: не надо искать этот мячик…

26-мӗш сыпӑк // Валентин Урташ. Алексей Мусатов. Стожар. Валентин Урташ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

Каларӑм вӗт эпӗ сана! — пӑшӑлтатрӗ Петька.

— Говорил я тебе! — зашептал Петька.

25-мӗш сыпӑк // Валентин Урташ. Алексей Мусатов. Стожар. Валентин Урташ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

Каларӑм сана…

— Сказано тебе…

25-мӗш сыпӑк // Валентин Урташ. Алексей Мусатов. Стожар. Валентин Урташ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

— Эпӗ мӗн каларӑм! — чӑтаймарӗ Санька, хӑй Машӑпа тек калаҫмастӑп тесе сӑмах панӑ пулин те.

— А я что говорил! — не выдержал Санька, хотя он и дал себе слово не разговаривать с Машей.

19-мӗш сыпӑк // Валентин Урташ. Алексей Мусатов. Стожар. Валентин Урташ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

Эпӗ ӑна ҫаплах каларӑм: ан хӑйнӑ пул, терӗм Вӑл итлесшӗн те мар.

Я так и говорила: не смей, Саня, не смей, а он слушать ничего не хочет…

16-мӗш сыпӑк // Валентин Урташ. Алексей Мусатов. Стожар. Валентин Урташ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

Каларӑм эпӗ ӑна, — лар, Катерина, терӗм, конторӑрах, ҫынсене ан култар, терӗм.

Говорила я: сиди, Катерина, в конторе, не смеши людей.

14-мӗш сыпӑк // Валентин Урташ. Алексей Мусатов. Стожар. Валентин Урташ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

— Ку тӗрӗс, — килӗшрӗ старик, — эпӗ те каларӑм ҫав.

— Это верно, — согласился старик, — была и моя подсказка.

4-мӗш сыпӑк // Валентин Урташ. Алексей Мусатов. Стожар. Валентин Урташ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

Каларӑм вӗт йышӑнмасть тесе.

— Говорила я — не запишет.

3-мӗш сыпӑк // Валентин Урташ. Алексей Мусатов. Стожар. Валентин Урташ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

— Эпӗ ӑна ухмахла сӑмахсем каларӑм, вӑл пур — пуҫне усрӗ те тем мӑкӑртатать!

— Я насказала ему глупостей, а он повесил голову и шепчет что-то под нос!

VIII сыпӑк // Александр Артемьев, Михаил Рубцов. Иван Гончаров. Обломов: роман. Александр Артемьевпа Михаил Рубцов куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956

Кӑлӑхах каларӑм! — хушса хучӗ вӑл.

Напрасно я сказала! — прибавила она.

VIII сыпӑк // Александр Артемьев, Михаил Рубцов. Иван Гончаров. Обломов: роман. Александр Артемьевпа Михаил Рубцов куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956

— Эпӗ Бичурина санран салам каларӑм, — каллех калаҫма пуҫларӗ Андрей: — вӑл сана юратса пӑрахнӑ вӗт, тен, вӑл куншӑн та пулин кӑштах лӑпланӗ.

— Я кланялся от тебя Бичурину, — заговорил Андрей опять, — ведь он влюблен в тебя, так авось утешится хоть этим немного, что пшеница его не поспеет на место в срок.

VIII сыпӑк // Александр Артемьев, Михаил Рубцов. Иван Гончаров. Обломов: роман. Александр Артемьевпа Михаил Рубцов куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956

Ильинскисен тарҫисене те Никита мар, эпӗ каларӑм!

Я тогда и людям Ильинским рассказал, а не Никита!

VI сыпӑк // Александр Артемьев, Михаил Рубцов. Иван Гончаров. Обломов: роман. Александр Артемьевпа Михаил Рубцов куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956

— Эпе сирӗнпе мӗн пулса иртнине те, мӗн пулассине те каларӑм, Ольга Сергеевна, — каласа пӗтерчӗ Штольц.

— Я вам сказал, что с вами было и даже что будет, Ольга Сергевна, — заключил он.

IV сыпӑк // Александр Артемьев, Михаил Рубцов. Иван Гончаров. Обломов: роман. Александр Артемьевпа Михаил Рубцов куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956

— Эпӗ нимӗн те сисместӗп; хам мӗн туйнине эпӗ сире ӗнерех каларӑм, тепӗр ҫултан мӗн пулассине пӗлместӗп.

— Я ничего не подозреваю; я сказала вам вчера, что я чувствую, а что будет через год — не знаю.

X сыпӑк // Александр Артемьев, Михаил Рубцов. Иван Гончаров. Обломов: роман. Александр Артемьевпа Михаил Рубцов куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней