Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

каламарӗ (тĕпĕ: кала) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Ача ҫинчех тавӑрса каламарӗ.

Паренек ответил не сразу.

6-мӗш сыпӑк // Валентин Урташ. Алексей Мусатов. Стожар. Валентин Урташ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

— Дмитрий Алексеевич малтанах политика ҫинчен асӑнчӗ, — тӳрре тухма тӑрӑшрӗ вӑл: — кайран пӗтӗмпех йӗркипе вуларӗ, хӑҫан чарӑнасси ҫинчен каламарӗ.

— Дмитрий Алексеич сначала упомянули политику, — оправдывался он, — а потом все сподряд читали и не сказали, когда она кончится.

IX сыпӑк // Александр Артемьев, Михаил Рубцов. Иван Гончаров. Обломов: роман. Александр Артемьевпа Михаил Рубцов куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956

Штольц ӑна нимӗн те каламарӗ.

Штольц не отвечал ему.

VI сыпӑк // Александр Артемьев, Михаил Рубцов. Иван Гончаров. Обломов: роман. Александр Артемьевпа Михаил Рубцов куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956

Садри пӑчӑ каҫ ҫинчен ҫеҫ шарламарӗ — ун чухне хӑйне мӗнле тытамак тытнине тӗрӗс чухламаншӑн ҫеҫ каламарӗ пулӗ.

Только прошла молчанием душный вечер в саду, — вероятно, потому, что все еще не решила, что за припадок с ней случился тогда.

IV сыпӑк // Александр Артемьев, Михаил Рубцов. Иван Гончаров. Обломов: роман. Александр Артемьевпа Михаил Рубцов куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956

Унта вулакана паллӑ ҫынсем тӗл пулаҫҫӗ, Штольц вӗсем ҫинчен мӗн пӗлнине Обломова, темӗнле шутпа, йӑлтах пӗлтермерӗ, тен, Обломов та, темӗнле шутпа, вӗсем ҫинчен ыйтса пӗлменрен каламарӗ пулӗ.

Там встретятся знакомые читателю лица, о которых Штольц не все сообщил Обломову, что знал, по каким-нибудь особенным соображениям или, может быть, потому, что Обломов не все о них расспрашивал, тоже, вероятно, по особенным соображениям.

IV сыпӑк // Александр Артемьев, Михаил Рубцов. Иван Гончаров. Обломов: роман. Александр Артемьевпа Михаил Рубцов куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956

Ольга та тем каласшӑнччӗ, анчах нимӗн те каламарӗ, Обломова алӑ пама тӑчӗ, анчах алли Обломовӑн аллине тӗкӗнмесӗрех усӑнчӗ; «сывпул», тесе каласшӑнччӗ Ольга, анчах сасси улшӑнчӗ, пит-куҫӗ турткаланма пуҫларӗ; вӑл аллисене те, пуҫне те Обломов хулпуҫҫийӗ ҫине хучӗ те макӑрса ячӗ.

И она хотела что-то сказать, но ничего не сказала, протянула ему руку, но рука, не коснувшись его руки, упала; хотела было также сказать: «прощай», но голос у ней на половине слова сорвался и взял фальшивую ноту; лицо исказилось судорогой; она положила руку и голову ему на плечо и зарыдала.

XI сыпӑк // Александр Артемьев, Михаил Рубцов. Иван Гончаров. Обломов: роман. Александр Артемьевпа Михаил Рубцов куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956

Эпӗ шӑплантӑм, Олеся та, пуҫне ман кӑкӑр ҫумне йӑпшӑннӑскер, хирӗҫ нимӗн те тавӑрса каламарӗ.

Я замолчал, Олеся тоже не отзывалась, притаившись головой около моей груди.

XI сыпӑк // Антал Назул. Куприн, Александр Иванович. Тытӑҫу: повеҫсем; вырӑсларан Антал Назул куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1978. — 3–84 с.

Анчах вӑл мана пӗр сӑмах та тавӑрса каламарӗ.

Но она не ответила мне ни слова.

XI сыпӑк // Антал Назул. Куприн, Александр Иванович. Тытӑҫу: повеҫсем; вырӑсларан Антал Назул куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1978. — 3–84 с.

Хальхинче Ольга вӑрӑммӑн сывласа илчӗ те нимӗн те каламарӗ.

Теперь Ольга вздохнула, но не сказала ничего.

III сыпӑк // Александр Артемьев, Михаил Рубцов. Иван Гончаров. Обломов: роман. Александр Артемьевпа Михаил Рубцов куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956

Анчах ҫак шухӑшсем ҫинчен, ҫак кӗрешӳ ҫинчен вӑл Обломова систерсе те каламарӗ.

Но об этих думах, об этой борьбе она и не намекала Обломову.

XI сыпӑк // Александр Артемьев, Михаил Рубцов. Иван Гончаров. Обломов: роман. Александр Артемьевпа Михаил Рубцов куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956

Анчах вӑл нимӗн те каламарӗ, ун ҫумне ҫеҫ вырнаҫса ларчӗ те унӑн кӗлеткине, пуҫне, алли каллӗ-маллӗ вылянине, йӗппине канва шӑтӑкне мӗнле чиксе туртнине сӑнама пуҫларӗ.

Но он ничего не сказал, сел только подле нее и погрузился в созерцание ее профиля, головы, движения руки взад и вперед, как она продевала иглу в канву и вытаскивала назад.

IX сыпӑк // Александр Артемьев, Михаил Рубцов. Иван Гончаров. Обломов: роман. Александр Артемьевпа Михаил Рубцов куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956

Обломов сӑмахӗсене хирӗҫ Штольц текех йӗкӗлтесе хирӗҫ тавӑрса каламарӗ ӗнтӗ.

Штольц не отвечал уже небрежной насмешкой на речь Обломова.

IV сыпӑк // Александр Артемьев, Михаил Рубцов. Иван Гончаров. Обломов: роман. Александр Артемьевпа Михаил Рубцов куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956

Кунсӑр пуҫне урӑх нимӗн те каламарӗ, эпӗ вара ун ури умне ӳкрӗм те куҫҫулӗпе йӑлӑнса ыйтрӑм; вӑл хӑлха ҫурӑлмалла кӑшкӑрса тӑкрӗ: «Тасал, тасал! сана каланӑ вӗт: пурне те тӑватпӑр, тесе, — хут ҫырса пар!» терӗ.

и опричь того, ничего не сказал, а я пал в ноги ему и слезно умолял; а он закричал благим матом: «Пошел, пошел! тебе сказано, что будет исполнено — подай бумагу!»

II сыпӑк // Александр Артемьев, Михаил Рубцов. Иван Гончаров. Обломов: роман. Александр Артемьевпа Михаил Рубцов куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956

Хирӗҫ вӑл ҫийӗнчех тавӑрса каламарӗ, ӑна та тӳрӗрен мар, пӑркаласа, ним хавассӑр:

Она ответила не сразу, уклончиво и неохотно:

V сыпӑк // Антал Назул. Куприн, Александр Иванович. Тытӑҫу: повеҫсем; вырӑсларан Антал Назул куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1978. — 3–84 с.

Вӑл ҫийӗнчех тавӑрса каламарӗ, унта та пулин пӑрӑнкӑҫлӑнрах та темле ӳркевлӗреххӗн:

Она ответила не сразу, уклончиво и как будто бы неохотно:

IV сыпӑк // Антал Назул. Куприн, Александр Иванович. Тытӑҫу: повеҫсем; вырӑсларан Антал Назул куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1978. — 3–84 с.

Хытах каламарӗ пулин те ун сӑмахне арҫын ачасем пурте илтрӗҫ, ун ҫине йӗплекен сивӗ куҫсемпе пӑхса илчӗҫ.

И хотя Женя произнесла эту фразу довольно тихо, ее услышали все мальчишки, и сразу их взгляды из любопытных стали колючими и недобрыми.

Пӗрремӗш сыпӑк // Галина Матвеева. Килти архив

Гаврик, йӗрӗннӗ пек туса, пӗрре те хулпуҫҫи урлӑ сурмарӗ, пӗрре те: «Эсӗ суятӑн», тесе каламарӗ.

Гаврик ни разу не сплюнул презрительно через плечо и ни разу не сказал: «брешешь».

XXI. Тупата // Александр Ярлыкин. Валентин Катаев. Пӗччен парус шуррӑн курӑнать. Александр Ярлыкин куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949

Мӑйӑхлӑ ҫын хирӗҫ нимӗн те каламарӗ, вара вӗсем, тир хуҫин йӗрӗнсе кулнӑ пек пулса хытнӑ пичӗ ҫине пӑхмасӑр, будка патнелле уттарчӗҫ.

Усатый ничего не имел против, и они, стараясь не глядеть на хозяина, на его презрительную и вместе с тем насмешливо-равнодушную физиономию, отправились к будке.

XVIII. Ыйтусемпе ответсем // Александр Ярлыкин. Валентин Катаев. Пӗччен парус шуррӑн курӑнать. Александр Ярлыкин куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949

Чӑн, вӑл хам Ледкова Татаринов экспедицийӗн юлашки ӑҫта иккенне каласа панӑ координатсене каламарӗ.

Правда, он называл не те координаты, которые назвал я, когда Ледков спросил, где же, по моему мнению, находятся остатки экспедиции капитана Татаринова.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Валентин Урташ, Илпек Микулайӗ. Вениамин Каверин. Икӗ капитан. Валентин Урташпа Николай Илпек куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

Эпӗ Володя ҫинчен пӗлнине куҫран пӑхсах сисрӗ вӑл, анчах йывӑра асӑнса чунне ыраттарас мар тенипе пайтах вӑхӑт хушши ун ҫинчен каламарӗ, пӗрле тӗл пулсанах, ҫинчех калани мана та хуйха ӳкернӗ пулӗччӗ терӗ пулас, туйрӑм ӑна эпӗ хам та.

С первого взгляда она поняла, что я знаю о Володе, но долго не говорила о нём из того душевного такта, который — я это почувствовал — не позволил ей так сразу, в первые минуты встречи, заставить меня разделить с нею горе.

Ҫиччӗмӗш сыпӑк // Валентин Урташ, Илпек Микулайӗ. Вениамин Каверин. Икӗ капитан. Валентин Урташпа Николай Илпек куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней