Поиск
Шырав ĕçĕ:
Тӑвану вӗт!
Арманта // Василий Алагер. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 34–45 стр.
Хӑвах шухӑшла, сан арманусӑр пуҫне ку таврара арманӗ те ҫук вӗт!Сам посуди, кроме тебя тут в окружности ни одной мельницы нет!
Арманта // Василий Алагер. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 34–45 стр.
— Ырӑ ҫынсем, турӑран хӑракан ҫынсем, йытта та апла каламаҫҫӗ, монахсем вӗт эпир!— Добрые люди, которые бога боятся, таких слов собаке не говорят, а ведь мы монахи!
Арманта // Василий Алагер. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 34–45 стр.
Пӗр икӗ сехете яхӑн ертсе ҫӳрерӗм вӗт.
Кулак йӑви // Василий Алагер. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 27–33 стр.
— Сарай вӗт ку, дача мар.
Кулак йӑви // Василий Алагер. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 27–33 стр.
Иккӗленме пуҫларӗҫ вӗт.
Кулак йӑви // Василий Алагер. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 27–33 стр.
Ҫапкаланчӑксене пытарман вӗт кунта, сирӗн йышшисене, господасене пытарнӑ.Не бродяги какие-нибудь похоронены, а ваш же брат — господа.
Кулак йӑви // Василий Алагер. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 27–33 стр.
— Каларӑм вӗт, тарӑн! — терӗ вӑл, куҫ шуррисене тискеррӗн вылятса.— Говорил же, что глыбоко! — говорит он, сердито вращая белками.
Шампа // Иван Иртышев. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 18–26 стр.
Вӗт ҫав сухаллӑ эсреметпе ҫыхлан кӑна — ыррӑн хӑтӑлаймӑн, санитари пирки пӗр харӑссӑн пилӗк протокол ҫырса хурӗ.
Почта уйрӑмӗнче // Митта Петӗрӗ. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 15–17 стр.
Эпӗ кашни тӗлпулаканах калаттӑм: «Манӑн арӑм, Алёна, хамӑрӑн полицмейстер Иван Алексеич Залихватскипе пурӑнать вӗт», теттӗм.
Почта уйрӑмӗнче // Митта Петӗрӗ. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 15–17 стр.
Мана, вӗт, старике вӑл пӑхӑннӑ!
Почта уйрӑмӗнче // Митта Петӗрӗ. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 15–17 стр.
Мана вӑл, ватӑскерне, — эпӗ вӗт часах утмӑла пусатӑп, вӑл ҫирӗмре ҫеҫчӗ — хӑй ҫамрӑкне пӑхмасӑрах ҫав тери пӑхӑнса пурӑнатчӗ, мана никампа та улӑштармастчӗ!Она была верна мне, несмотря на то, что ей было только двадцать, а мне скоро уж шестьдесят стукнет!
Почта уйрӑмӗнче // Митта Петӗрӗ. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 15–17 стр.
Пурте тӗлӗнетчӗҫ вӗт ун ҫине пӑхсассӑн…
Почта уйрӑмӗнче // Митта Петӗрӗ. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 15–17 стр.
— Гимназире те пӗрле вӗрентӗмӗр вӗт! — сӑмахне малалла тӑснӑ ырханкка.
Мӑнтӑрккапа ырханкка // Митта Петӗрӗ. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 11–14 стр.
Гимназире те пӗрлех вӗрентӗмӗр вӗт!
Мӑнтӑрккапа ырханкка // Митта Петӗрӗ. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 11–14 стр.
Чуть вилмерӗм вӗт хӑраса, чунӑм ҫӳҫ пӗрчи вӗҫӗнче ҫеҫ тытӑнса юлчӗ…
Ҫул ҫинче // Митта Петӗрӗ. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 3–10 стр.
Эпӗ… эп ахаль ҫеҫ вӗт, а эсӗ хӑрарӑн…
Ҫул ҫинче // Митта Петӗрӗ. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 3–10 стр.
— Эпӗ ахаль ҫеҫ вӗт, чунӑм!
Ҫул ҫинче // Митта Петӗрӗ. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 3–10 стр.
Эпӗ казенный ҫын вӗт, кирлӗ ҫын…
Ҫул ҫинче // Митта Петӗрӗ. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 3–10 стр.
Разбойниксене эп алӑсӑр, урасӑр хӑварнипе ҫеҫ мар вӗт, суд умӗнче ответ тыттарса тинкелентерӗп…Мало того, что разбойник без рук, без ног останется, но еще и перед судом ответит…
Ҫул ҫинче // Митта Петӗрӗ. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 3–10 стр.