Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

макӑрса (тĕпĕ: макӑр) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Ҫак йӗркесене вуланӑ чух Томӑн сасси чӗтрерӗ, хӑй те чутах макӑрса ямарӗ.

Голос Тома дрожал, когда он читал нам эти надписи, он чуть не плакал.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Анчах вӗсем мана тӗрӗслесе-туса ытлашши вӑхӑт ирттермерӗҫ, старик манӑн алӑсене чӑмӑртать те чӑмӑртать; унӑн арӑмӗ ҫак вӑхӑтра пирӗн тавра кускала тӑрать, макӑрса та илет, кулкалать те, унтан вӗсем иккӗшӗ те мана ыйтусем пама тытӑнчӗҫ: Сид ҫинчен те, Мери ҫинчен те, пӗр сӑмахпа, мӗнпур тӑванӗсем ҫинчен ыйтса пӗлеҫҫӗ.

Но особенно разбираться было некогда; старик схватил меня за руки и давай пожимать, а его жена в это время так и прыгает вокруг нас, и плачет, и смеется; потом оба они засыпали меня вопросами про Сида, и про Мэри, и вообще про всех родных.

Вӑтӑр иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Лартӑм та макӑрса ятӑм.

Сел и заплакал.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вара эпӗ лартӑм та макӑрса ятӑм, куҫҫуле ниепле те чараймарӑм.

Тогда я сел и заплакал — никак не мог удержаться от слез.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эпӗ сулӑ ҫине тӗшӗрӗлсе антӑм, чутах макӑрса яраттӑм.

Я повалился прямо на плот и едва-едва удержался, чтобы не заплакать.

Ҫирӗм тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Унтан пушшех хытӑ макӑрса ячӗ те ҫапла каларӗ:

А потом расплакалась пуще прежнего, всплеснула руками и говорит:

Ҫирӗм саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Унтан Мери Джейн ҫыру илсе пычӗ, — тетӗшӗ ҫырса хӑварнине, — король ӑна сасӑпа вуларӗ те макӑрса ячӗ.

Потом Мэри-Джейн принесла письмо, которое оставил ее дядя, а король прочел его вслух и расплакался.

Ҫирӗм пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Хам тепӗр пӳлӗмелле утрӑм, унта кӑшт тӑрсан каялла пытӑм; пӑхатӑп: алӑк ҫаплах яри уҫӑ, хӗрача ун патенчех пуҫне усса макӑрса тӑрать.

Потом ушел в другую комнату, пробыл там минут десять и прихожу обратно; смотрю, дверь все так же открыта настежь, девочка стоит около самой двери, опустила голову и плачет, слезы так и текут.

Ҫирӗм виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эпӗ ирхине, тул ҫутӑлнӑ чух, вӑрантӑм, вӑл пуҫне чӗркуҫҫи ҫине хунӑ та нӑшӑкласа макӑрса ларать.

Когда я проснулся на рассвете, он сидел и, опустив голову на колени, стонал и плакал.

Ҫирӗм виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӑл савӑннипе чутах макӑрса ямарӗ, тӗлӗнессе пӗр пӗрчӗ те тӗлӗнмерӗ.

Он чуть не заплакал — до того мне обрадовался, но ни капли не удивился.

Вунсаккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Унтан вӑл чӗркуҫленсе шума тытӑнчӗ, хӑй ҫаплах вилесене: «Мана ан тивӗр», — тесе тархаслать; утиялпа чӗркенсе, сӗтел айне кӗчӗ, татах тархаслать, унтан ӗсӗклесех макӑрса ячӗ.

Потом он стал на четвереньки и пополз, и все просит мертвецов, чтоб они его не трогали; завернулся в одеяло и полез под стол, а сам все просит, потом как заплачет!

Улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Малтан эпӗ макӑрса ярас патнех ҫитрӗм, кайран сасартӑк ӑс пырса кӗчӗ: Уотсон миса тытрӑм та сӗнтӗм — ан тив, вӗлерччӗрех ӑна.

Я сперва чуть не заплакал, а потом вдруг придумал выход: взял да и предложил им мисс Уотсон — пускай ее убивают.

Иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Елена макӑрса ячӗ, унӑн аллине чуптума пуҫларӗ… ҫав хушӑра ямшӑк ҫуна пуҫӗнчен ҫур бутылка шампански тата виҫе бокал туртса кӑларчӗ.

Она зарыдала и стала целовать его руки, а кучер между тем вынул из передка саней полубутылку шампанского и три бокала.

XXXII // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Вӑл хӑйне тӗл пулакансене сиввӗн пӑхса илчӗ, вара клуба кайрӗ; Анна Васильевна хӑй патне Еленӑна чӗнтерчӗ, ӑна ыталаса хурлӑхлӑн макӑрса ячӗ:

Сурово посмотрел он на всех встречных и отправился в клуб; а Анна Васильевна потребовала к себе Елену, крепко обняла ее и, залившись горькими слезами, промолвила:

XXXI // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Елена ун ҫине пӑхса илчӗ, унтан: — О, манӑн ырӑ тусӑм! — терӗ те, макӑрса ярса, пӳлӗмрен тухса кайрӗ.

Елена взглянула на него, проговорила: «О, мой добрый друг!» — зарыдала и бросилась вон.

XXV // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Шухӑша кайнӑ пек, Елена пуҫне усрӗ, тути патне тутӑрне илсе пычӗ, вара сасартӑк пӗтӗм ӳт-пӗвӗпе чӗтренсе сасӑпах макӑрса ячӗ…

Она опустила голову, словно задумалась, поднесла платок к губам, и судорожные рыдания с потрясающею силою внезапно исторглись из ее груди…

XXV // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Елена вара хӑйӗн сывлӑшӗ пӳлӗннине, макӑрса яма хатӗррине туйса илчӗ…

Она почувствовала, что дыхание ей захватывает, что она готова зарыдать…

XVII // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Дворниксем Петербургра та хӑйсем патне пыракан ҫынсен куҫӗ умне курӑнасшӑн мар тӑрӑшаҫҫӗ, Мускавра вара пушшех: Берсенев чӗннине хирӗҫ никам та ответлемерӗ; пуринпе те интересленекен пӗр ҫӗвӗҫӗ ҫеҫ, жилет вӗҫҫӗн, хулпуҫҫи урлӑ пӗр ҫыхӑ ҫип ҫакса янӑскер, ҫапса шӑтарнӑ куҫлӑ, тӗксӗм те хырӑнман сӑн-питлӗскер, пӗр сӑмах чӗнмесӗр ҫӳлӗ форточкӑран пуҫне кӑларса пӑхрӗ, тата тислӗк купи ҫине хӑпарса тӑнӑ мӑйракасӑр хура качака ун еннелле ҫаврӑнчӗ, унтан, мӗскӗнле макӑрса илсе, унчченхинчен хӑвӑртрах кавлеме пуҫларӗ.

Дворники и в Петербурге стараются избегать взоров посетителей, а в Москве подавно: никто не откликнулся Берсеневу; только любопытный портной, в одном жилете и с мотком серых ниток на плече, выставил молча из высокой форточки свое тусклое и небритое лицо с подбитым глазом да черная безрогая коза, взобравшаяся на навозную кучу, обернулась, проблеяла жалобно и проворнее прежнего зажевала свою жвачку.

VII // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Чылайччен пӑхрӗ вӑл аялтанах шӑвакан тӗксӗм пӗлӗт ҫине; унтан ура ҫине тӑчӗ, пичӗ ҫинчи ҫӳҫне-пуҫне вӑшт сулса каялла ячӗ, вара, хӑй те мӗншӗнне пӗлмесӗр, шӑна пуҫланӑ аллисене пӗлӗт еннелле тӑсрӗ; унтан вӑл аллисене усрӗ, вырӑнӗ ҫумне чӗркуҫленсе ларчӗ те, пичӗпе минтер ҫумне лӑпчӑнса, чӗрине капланса килнӗ туйӑмсене парӑнасшӑн мар пулса тем пек тӑрӑшсан та, чуна аптратакан темле тӗлӗнмелле вӗри куҫҫульпе макӑрса ячӗ.

Долго глядела она на темное, низко нависшее небо; потом она встала, движением головы откинула от лица волосы и, сама не зная зачем, протянула к нему, к этому небу, свои обнаженные, похолодевшие руки; потом она их уронила, стала на колени перед своею постелью, прижалась лицом к подушке и, несмотря на все свои усилия не поддаться нахлынувшему на нее чувству, заплакала какими-то странными, недоумевающими, но жгучими слезами.

VI // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Кӗҫ-вӗҫ макӑрса ямарӗ Вера Михайловна.

Вера Михайловна чуть не плакала.

1946-мӗш ҫул // Александр Галкин. Баруздин С.А. Пӗр ҫулпах: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1970. — 308 с.

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней