Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

пӳрнипе (тĕпĕ: пӳрни) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
— У-у! — тесе пӳрнипе унӑн ҫӑварне чикет хайхи Яшка.

— У-у! — ткнет ему, бывало, Яшка пальцем в открытый рот.

Тара панӑ картишӗ // Уйӑп Мишши. Гарин-Михайловский Н.Г. Тёмӑн ача чухнехи пурнӑҫӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951. — 164 с. — 3–157 с.

Суккӑр ҫав укҫана хӑй патнелле тӑснӑ алӑран ҫӑмӑллӑнах ярса илчӗ, вара, хӑйсем хӑпарса ҫитнӗ тӗлте, тӗксӗм ҫутӑра, ӑна пичӗ ҫумне тытса пӳрнипе хыпашланине Петр амӑшӗ лайӑхах курчӗ.

Слепой быстро выхватил ее из протянутой к нему руки, и, под тусклым лучом, к которому они уже успели подняться, она увидела, как он приложил бумажку к щеке и стал водить по ней пальцем.

III // Степан Апаш. Короленко В.Г. Суккӑр музыкант: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1957. — 194 с.

Вӑл шӑхличӗ ҫинчи пӗтӗм шӑтӑкӗсене пӳрнипе хупларӗ те, килӗшӳллӗ те таса янӑравӗпе киленсе, октавӑри икӗ сасса харӑс шӑхӑртса кӑтартрӗ.

Он закрыл пальцами все отверстия и взял на дудке два тона в октаву, любуясь полным звуком.

XI // Степан Апаш. Короленко В.Г. Суккӑр музыкант: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1957. — 194 с.

Вара темшӗн-ҫке ӑна пӳрнипе шаккаса илнӗ, хӑва авӑнса чӳхеннине кӑмӑллӑн пӑхса тӑнӑ, унӑн ҫулҫисем пӑшӑлтатнине итленӗ те пуҫне сӗлтнӗ:

Он зачем-то щелкнул по нем пальцем, посмотрел с удовольствием, как он упруго закачался в воздухе, прислушался к шепоту его листьев и мотнул головой.

IV // Степан Апаш. Короленко В.Г. Суккӑр музыкант: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1957. — 194 с.

Жоржетта, ҫак кресло патӗнче тӑрса, шӑтӑксене пӳрнипе чакаласа хӗлӗхсене турта-турта кӑларать.

Жоржетта остановилась возле кресла; она раздирала пальчиком дыры и с озабоченным видом вытаскивала оттуда волос.

III // Михаил Рубцов. Гюго Виктор. Тӑхӑрвун виҫҫӗмӗш ҫул: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1958. — 282 с.

Гро-Ален, урайӗнче пӗр вӗҫне тӗвӗлесе ҫыхнӑ кантра тупрӗ те, ӑна икӗ пӳрнипе тытса, хӑй тавра ҫавӑрма пуҫларӗ.

Тут Гро-Алэн обнаружил на полу веревку с узелком на конце и, крепко зажав другой конец между большим и указательным пальцем, стал ее вращать.

III // Михаил Рубцов. Гюго Виктор. Тӑхӑрвун виҫҫӗмӗш ҫул: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1958. — 282 с.

Жоржетта чӗкеҫсем еннелле пӳрнипе кӑтартса, кӑшкӑрса ячӗ:

Жоржетта ткнула пальчиком в сторону ласточек и крикнула:

III // Михаил Рубцов. Гюго Виктор. Тӑхӑрвун виҫҫӗмӗш ҫул: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1958. — 282 с.

Сӑрнай иккӗмӗш хут янӑрасан, сылтӑм аллине ҫӗклесе шӗвӗр пӳрнине тӑратрӗ те кӗвӗ майӗн пӗр виҫеллӗ сулкаласа ларчӗ, сӑрнайпа труба кӑшкӑртни шӑплансан, пӳрнипе ҫӳлелле тӑратнипех шухӑша кайса, шӑппӑн кӑна пӑшӑлтатса: — Музикӑ, — терӗ.

Когда снова заиграл рожок, она подняла правую ручонку и стала медленно водить вверх и вниз указательным пальчиком, следуя ритму рожка, которому вторила труба; когда же рожок и труба замолкли, она, не опуская пальчика, задумчиво пролепетала: — Музика!

II // Михаил Рубцов. Гюго Виктор. Тӑхӑрвун виҫҫӗмӗш ҫул: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1958. — 282 с.

Вӑхӑт-вӑхӑтпа вӑл пӳрнипе те ҫикелесе пӑхрӗ.

Подчас она отбрасывала прочь навыки цивилизации и запускала в миску всю пятерню.

I // Михаил Рубцов. Гюго Виктор. Тӑхӑрвун виҫҫӗмӗш ҫул: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1958. — 282 с.

— Чим-ха! — пӑшӑлтатрӗ старик, пӳрнипе тути патне тытса.

— Тс! — сказал Тельмарш, приложив палец к губам.

VI. Суран тӳрленнӗ, анчах чӗререн юн сӑрхӑнать // Михаил Рубцов. Гюго Виктор. Тӑхӑрвун виҫҫӗмӗш ҫул: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1958. — 282 с.

Анчах ватӑ Мартынь Микине итлемест, пӳрнипе ҫеҫ юнать.

Но старый Мартынь, не слушая Микиня, грозит ему пальцем.

Партас шыв ӗҫме кайнӑ // Лина Агеносова. Ванаг, Юлий Петрович. Пӗчӗк Микинӗн пысӑк ӗҫӗсем: [калавсем] / Ю. П. Ванаг. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1959. — 32 с. — 17–18 с.

Вӑл унӑн ӳтне пӳрнипе тӗкӗнсе пӑхрӗ: виле сивӗнсе ҫитмен-ха.

Он дотронулся до нее: тело еще не успело остыть.

VII. Хӗрхенмелле мар! // Михаил Рубцов. Гюго Виктор. Тӑхӑрвун виҫҫӗмӗш ҫул: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1958. — 282 с.

Ыйткалакан йывӑҫсем хушшинчен курӑнакан фермӑн пӳрт тӑрри енне пӳрнипе тӗллесе кӑтартрӗ:

Незнакомец указал пальцем на крышу, возвышавшуюся на некотором расстоянии из-за деревьев:

IV. Ыйткалакан // Михаил Рубцов. Гюго Виктор. Тӑхӑрвун виҫҫӗмӗш ҫул: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1958. — 282 с.

Буабертло ун ҫине пӳрнипе тӑсса кӑтартса ла-Вьевиля хӑлхинчен пӑшӑлтатрӗ:

А Буабертло, показывая на него указательным пальцем правой руки, говорил вполголоса Лавьевиллю:

VI. Тараса икӗ енне те тайӑлать // Михаил Рубцов. Гюго Виктор. Тӑхӑрвун виҫҫӗмӗш ҫул: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1958. — 282 с.

Пассажир вара тӗлӗнсе тӑракан канонир ҫине пӳрнипе тӗллесе: — Халӗ ӗнтӗ ӑна персе пӑрахӑр! — терӗ.

— А теперь расстрелять этого человека! — проговорил старик пассажир, указывая пальцем на канонира.

VI. Тараса икӗ енне те тайӑлать // Михаил Рубцов. Гюго Виктор. Тӑхӑрвун виҫҫӗмӗш ҫул: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1958. — 282 с.

Ваҫҫука аппӑшӗ пӳрнипе кӑчӑк туртса чӗнчӗ те, кухньӑран тухсан, алӑкне хупрӗ.

Тетка поманила его пальцем и, выйдя на кухню, прикрыла за собой дверь.

31 сыпӑк // Василий Хударсем. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 1-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1955. — 221 с.

Ӑҫта кайса кӗчӗ-ха? — терӗ вӑл Лидӑна, икӗ пӳрнипе ҫамкине шӑлса илнӗ май, ун ҫине вӑйсӑрланнӑ ҫутӑ куҫӗсемпе пӑхса: — Халех! Пальто хывам кӑна! — калама тытӑнчӗ Лида, унтан вара малти пӳлӗме пальтине хывса ҫакрӗ те Николай Семёновичӑн сӗтелӗ айне пӑхма тытӑнчӗ.

Куда делась? — потирая двумя пальцами лоб и глядя на Лиду светлыми близорукими глазами, пожаловался Николай Семенович: — Сейчас! Я только пальто сниму, — сказала Лида и, повесив в передней пальто, заглянула под стол Николая Семеновича.

18 сыпӑк // Василий Хударсем. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 1-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1955. — 221 с.

— Акӑ, эпӗ кунта хамӑр шкула ӳкертӗм, тата урам, парк ӳкертӗм… — каланӑ чухне вӑл хут ҫинчи ҫинҫе йӗрсемпе хулӑн йӗрсем тӑрӑх кача пӳрнипе шутарса кӑтартрӗ.

 — Вот тут я нашу школу начертил, и улицу, и парк… — рассказывая, он проводил мизинцем по тонким и жирным линиям на бумаге.

11 сыпӑк // Василий Хударсем. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 1-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1955. — 221 с.

Мазин пӗр куҫне хӗсрӗ те, ӳкерчӗке пӳрнипе тӗксе, нумай пӗлекен ҫын пек: — Ҫакӑнта танксем ту! — терӗ.

Мазин с видом знатока прищурил один глаз и ткнул пальцем в картину: — Пририсуй танки!

1 сыпӑк // Василий Хударсем. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 1-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1955. — 221 с.

Сасартӑк Ганс сиксе тӑчӗ те ҫав хӑрушӑ пӑнчӑ ҫинелле пӳрнипе кӑтартса ҫапла каласа хучӗ:

Вдруг Ганс встает, указывает пальцем на угрожающую точку и говорит:

XXXIV сыпӑк // Куҫма Чулкаҫ. Жюль Верн. Ҫӗр варрине анса курни: роман. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1947. — 228 с.

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней