Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

терӗм (тĕпĕ: те) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
— Ҫывӑратӑп, — терӗм эпӗ хаяррӑн.

— Сплю, — сказал я гневно.

Июнӗн 15-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Эпӗ сире пӗтӗмпех чӑннипе каласа паратӑп, — терӗм ӑна эпӗ.

— Я вам скажу всю истину, — отвечал я княжне.

Июнӗн 12-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Мӗн тума? — терӗм эпӗ, хул пуҫҫийӗме пӑркаласа.

— Зачем? — отвечал я, пожав плечами.

Июнӗн 12-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Ҫӳлелле пӑхӑр! — терӗм ӑна эпӗ… — вӑл темӗн мар, ан хӑрӑр кӑна, эй сирӗнпе пӗрле.

«Смотрите наверх! — шепнул я ей, — это ничего, только не бойтесь; я с вами».

Июнӗн 12-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Анчах эпӗ ун пек тума пултараймастӑп, терӗм

Но я отвечал, что я к этому не способен…

Июнӗн 7-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Мӗн пулчӗ сире? — терӗм эпӗ, ӑна аллинчен тытса.

— Что с вами? — сказал я, взяв ее руку.

Июнӗн 7-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Вӑл фортепьяно патӗнче хӑрах аллипе ҫемҫе пукан хыҫӗнчен тайӑнса тӑрать, алли пӑртак чӗтретчӗ, хуллен ҫеҫ ун патне пырса тӑтӑм та: — Эсир мана ҫилленетӗр-и?.. — терӗм.

Она стояла у фортепьяно, опершись одной рукой на спинку кресел: эта рука чуть-чуть дрожала; я тихо подошел к ней и сказал: — Вы на меня сердитесь?..

Июнӗн 7-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Тӳррипех калӑр-ха, — терӗм эпӗ пикене, — вӑл яланах питӗ кулӑшла ҫынччӗ те, ҫапах та вӑл сире халиччен интереслӗрех пек туйӑнатчӗ-ҫке… шинельпе ҫӳренӗрен-и?..

— А признайтесь, — сказал я княжне, — что хотя он всегда был очень смешон, но еще недавно он вам казался интересен… в серой шинели?..

Июнӗн 5-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Сирӗнпе килӗшместӗп эпӗ, — тесе тавӑртӑм ӑна, — мундирпа вӑл тата кӑшт ҫамрӑкрах пек курӑнать, — терӗм.

— Я с вами не согласен, — отвечал я, — в мундире он еще моложавее.

Июнӗн 5-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Ӑҫта пирӗн пек ухмахсен чей ларса ӗҫме, — терӗм ӑна эпӗ, Пушкин ҫырнӑ юрӑри тахҫан иртнӗ вӑхӑтри чи пултаруллӑ тӑсланкӑсенчен пӗрин мухтаннӑ сӑмахне аса илсе.

— Где нам, дуракам, чай пить! — отвечал я ему, повторяя любимую поговорку одного из самых ловких повес прошлого времени, воспетого некогда Пушкиным.

Июнӗн 5-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Ыран эсир хӗпӗртесе тӗлӗнетӗр-ха, — терӗм эпӗ ӑна.

— Вы будете завтра приятно удивлены, — сказал я ей.

Июнӗн 4-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Тусӑм телейӗшӗн хамӑн ырлӑха сӗнетӗп сана, — терӗм эпӗ.

Я отвечал, что жертвую счастию приятеля своим удовольствием…

Майӑн 29-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Пӗлсе тытатӑп-и эпӗ хама, Вера? — терӗм эпӗ ун умӗнчен иртсе кайнӑ чух.

— Довольна ль ты моим послушанием, Вера? — сказал я, проходя мимо ее.

Майӑн 23-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Ҫук, анчах нимӗн пирки те тав тумаллиех ҫук, — терӗм эпӗ, кӑмӑлӑмра нимӗнле ырӑ ӗҫ те тума ҫуккине кура.

— Нет; но, во всяком случае, не стоит благодарности, — отвечал я, не имея точно на совести никакого благодеяния.

Майӑн 23-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Анчах телейсӗррисен шутне кӗрет, — терӗм эпӗ кулкаласа.

— Но в разряд несчастных, — сказал я смеясь.

Майӑн 22-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Эпӗ сирӗнпе паллашасшӑн марччӗ, — терӗм эпӗ малалла, — мӗншӗн тесен сире савакансем питех те нумай, эпӗ вӗсем хушшинче йӑлтах ҫухалса каясран хӑрасаттӑм.

— Я не хотел с вами знакомиться, — продолжал я, — потому что вас окружает слишком густая толпа поклонников, и я боялся в ней исчезнуть совершенно.

Майӑн 22-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Эпӗ ӳсӗр ҫын патне пырса тӑтӑм, ӑна аллинчен ҫатӑртаттарса тытрӑм та, ун ҫине хыттӑн пӑхса, пӑрӑнма сӗнтӗм: «Мӗншӗн тесен, — хушса хутӑм эпӗ, — княжна мазурка ташласа тахҫанах мана сӑмах парсаччӗ», — терӗм.

Я подошел к пьяному господину, взял его довольно крепко за руку и, посмотрев ему пристально в глаза, попросил удалиться, — потому, прибавил я, что княжна давно уж обещалась танцевать мазурку со мною.

Майӑн 22-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Пӗлетӗр-и, княжна, — терӗм вара, кӑштах кӳренсе, — хӑйне хӑй ӳпкелекен айӑплӑ ҫынна нихҫан та тӗртсе ямалла мар: тарӑхнипе вӑл тата икӗ хут ытла айӑплӑрах пулса кайма пултарать…

— Знаете, княжна, — сказал я с некоторой досадой, — никогда не должно отвергать кающегося преступника: с отчаяния он может сделаться еще вдвое преступнее…

Майӑн 22-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Чи кӑмӑлли вӑл халӗ маншӑн хамӑн кил, — терӗм эпӗ, анасланӑ май, унтан кайма тесе тӑтӑм.

— Самый приятный дом для меня теперь мой, — сказал я, зевая, и встал, чтоб идти.

Майӑн 16-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Пӗлетӗн-и-ха? — терӗм эпӗ ӑна: — вӑл эсӗ юнкер иккенне пӗлмест, вӑл сана пӗр-пӗр айӑпшӑн офицертан кӑларнӑ ҫын вырӑнне хурать.

— Знаешь ли что? — сказал я ему, — я пари держу, что она не знает, что ты юнкер; она думает, что ты разжалованный…

Майӑн 16-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней