Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

т (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Ачасене пӗчӗккӗ чухнех ӳкермелли хатӗрсем: сӑрӑсем, пурӑ татӑкӗсем, каярахпа шывпа усӑ курмалли сӑрӑсем, тӗрлӗрен кӗлеткесем тума пластилин т. ыт. те — илсе памалла.

С раннего возраста можно дарить и принадлежности для рисования, вначале карандаши и мелки, а затем и водяные краски (не раньше, чем в 4-5 лет), пластилин для лепки и т. п.

Кама мӗн парнелемелле? // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Хӑшпӗр праҫниксене (сӑмахран, Ҫӗнӗ ҫула, Май уявне т. ыт. те) пая кӗрсе пухӑнса ирттерме юрать пулсан, ҫуралнӑ куна вара кашнин хӑй шучӗпе ирттермелле.

Если некоторые вечера (например, встречу Нового года, майские праздники и т. д. ) можно отмечать вскладчину, то расходы по празднованию дня рождения несет сам виновник торжества.

Ҫуралнӑ кун // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Пӗчӗк кайӑксен (чӑх-чӗп, карӑпчӑк т. ыт. те), шӑмӑллӑ какайне алла тытса ҫиме юрать.

Только кости маленьких птиц (цыпленок, вальдшнеп и т. д. ) разрешается держать в руке.

Мӗн тата мӗнле ҫимелле // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Хӑшпӗр чухне апат хатӗрлекенӗн аванмарланмалли самантсем те пулаҫҫӗ — апат ӑшӗнчен ҫӳҫ тухать, тӗслӗ купӑстара купӑста хурчӗ юлма пултарать т. ыт. те.

Случается, что и тот, кто готовил пищу, испытывает чувство неловкости — в еде может оказаться волосок, гусеница в цветной капусте и т. д.

Сӗтел хушшинче хӑвна мӗнле тытмалла // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Ҫиес теменнине пӗлтерсе: «Тавтапуҫ, эпӗ ку апата ҫиместӗп», «Мана ку юрамасть» т. ыт. те тесе лармаҫҫӗ.

Не принято отказываться от кушанья словами: «спасибо, я этого не ем», «мне этого нельзя» и т. п.

Сӗтел хушшинче хӑвна мӗнле тытмалла // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Сӗтелсене П е Т саспалли пек лартнӑ пулсан, хисеплӗ вырӑнсем икӗ рет сӗтеле пӗрлештернӗ ҫӗрте, тул енче.

Почетные места за столом, составленным в виде буквы П или Т, находятся за внешней стороной поперечной части стола.

Сӗтел хушшинче хӑвна мӗнле тытмалла // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Лимонада, минераллӑ шыва т. ыт. те сӗтел ҫине ҫур литр кӗленчипе, килте тунӑ напитоксене, тӗрлӗрен соксене графинсемпе, кӑкшӑмпа лартаҫҫӗ.

Такие как лимонад, минеральная вода и др. ставят на стол в бутылках, напитки домашнего приготовления и всевозможные соки — в графинах и кувшинах.

Ӗҫмеллисем // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Хӑнасем ача ҫуралнӑ ятпа, менелникре, кама та пулин юбилей ячӗпе чысланӑ чух, мӑшӑрланакансен ячӗпе т. ыт. те тост ҫӗклеме пултараҫҫӗ.

Гости могут провозгласить тост только в том случае, если они подымают бокал в честь новорожденного, именинника, юбиляра, новобрачных и т. д.

Ӗҫмеллисем // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Шурӑ эрехсенчен тӗрлӗрен ӗҫмелли напитоксем тӑваҫҫӗ (глинтвейн, грог, жженка, крюшон т. ыт. те).

Дешевые белые вина (столовые) используют для изготовления таких напитков, как глинтвейн, грог, жженка, крюшон и т. д.

Ӗҫмеллисем // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Ҫӑмӑллӑнах касӑлакан япаласене (ҫу, паштет, студень т. ыт. те) сӗтел ҫине касмасӑрах лартма юрать.

Все, что легко резать и мазать на бутерброд — масло, паштет, холодец и др. можно ставить на стол куском.

Апат лартнӑ сӗтел // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Сӗтеле ҫиттипе витмесӗр салфеткӑсем ҫеҫ витнӗ пулсан, кофе янӑ чухне кирлӗ япаласем: сӗт, кофе савӑчӗсем, кукӑль хунӑ турилкке т. ыт. те — тепӗр пӗчӗк сӗтел ҫинче тӑма пултараҫҫӗ.

Если стол накрыт салфетками, то сахар, сливочник, кофейник, блюдо с пирожными и все прочие необходимые предметы могут находиться на вспомогательном или сервировочном столике рядом с хозяйкой.

Апат лартнӑ сӗтел // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Чӑнахах та вӑхӑт ҫук пулсан, каҫару ыйтса сӑлтавне ӑнлантармалла: больницӑна, театра т. ыт.

Если же действительно времени в обрез, можно извиниться и объяснить, что вы опаздываете к врачу, в театр и т. д.

7. Хӑнара // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Ҫынна тата хӑйне хисеплекен ҫын пӗр-пӗр ҫурта хырӑнмасӑр, ӳсӗр, ҫӑварта пирус тытса т. ыт. те пырса кӗмест.

Излишне говорить о том, что человек, уважающий хозяина и себя, не явится в дом во хмелю, небритым, с папиросой во рту и т. д.

7. Хӑнара // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Пысӑк праҫниксенче (Ҫӗнӗ ҫулта, Октябрь праҫникӗнче т. ыт. те) сахал палланӑ ҫынсем патне хӑнана ҫӳремеҫҫӗ.

В дни больших праздников, как Октябрьские, Новый год и другие, не ходят к малознакомым людям.

7. Хӑнара // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Ҫакна ҫын нумай вырӑнсенче (урамра, пляжра, стадионра т. ыт. ҫӗрте) шӑв-шава сахаллатас тесе тунӑ, мӗншӗн тесен шӑв-шав ҫынсен нерв тытӑмне пӑсать.

А связано это с тем, что в любом людном месте (на улице, пляже, стадионе и пр. ) дополнительный шум раздражающе действует на нервную систему людей.

Урамра // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Ӗҫе, пухӑва, лекцие, театра, концерта, тӗлпулӑва т. ыт. ҫӗре те шӑп вӑхӑтра ҫитмелле.

На работу, собрание, лекцию, в театр, на концерт, на свидание и т. д. следует приходить точно в срок.

Урамра // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Ют ҫынсемпе пӗр сӗтел хушшинче ларнӑ чухне (столовӑйӗнче, кафере, ресторанта т. ыт. те) ыттисем ҫисе тӑранмасӑр туртма тытӑнмалла мар.

Сидя за одним столиком с посторонними (в столовой, кафе, ресторане и т. д. ), не начинают курить до тех пор, пока другие не покушали.

Туртман ҫынсем е ачасем пур пӳлӗмре туртма юрамасть // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Пӗр-пӗр организаци, клуб, ҫемье т. ыт. те ташӑ каҫне йыхрав билечӗ салатса чӗнме пултараҫҫӗ.

Закрытым вечером называется празднество, устроенное организацией, предприятием, клубом и т. д., куда можно попасть только по пригласительному билету, а также семейные праздники.

Ташӑ каҫӗнче // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Ташлама чӗнес тенӗ чухне арҫын хӑйне тӑпӑл-тӑпӑл тытса (костюмӑн пур тӳмисене те ҫаклатса, галстукне тӳрлетсе т. ыт. те) хӗрарӑм патне пырса пуҫ таять.

Приглашая на танец, мужчина подходит, держась прямо, подтянуто (все пуговицы пиджака застегнуты, галстук на месте и т. д. ) к женщине, слегка ей кланяется и спрашивает разрешения пригласить ее.

Ташӑ каҫӗнче // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Выставкӑна, музее пыракан ҫын гардероба ҫиелти тумпа пӗрле зонт, портфель, сумка, пакет т. ыт. те парса хӑварать.

Посетитель выставки и музея оставляет обычно в гардеробе вместе с верхней одеждой зонт, портфель, сумку, пакеты и т. п. вещи.

Выставкӑра, музейре, библиотекӑра // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней