Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

хӗре (тĕпĕ: хӗр) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Ан тив, сивӗннӗ, ютшӑннӑ пултӑр йӗкӗт, пӑрахнӑ пултӑр хӗре, эппин, нивушлӗ унчченхи варлӑ хӗпӗртӗвӗшӗн те хуть сивӗ сӑмах каламасӑр чӑтас мар!

Пусть даже разлюбил, но как же можно гордость девичью так топтать?

3 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Вара, тен, халь юратмасан та, унччен килӗштернӗ ҫынна, варлӑ пулнӑ хӗре ҫапла хӑйса, сас хӑпартса калама юрать-и йӗкӗтӗн?

Да как он может так разговаривать с девушкой, пусть даже и прошла любовь, все равно?

3 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Качча тухас текен пур хӗре те качча илсе пӗтерейсен кунта…

Да разве на всех женишься, кто замуж хочет…

3 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Асту, каплах сапӑр пурӑнсан, ват хӗре тӑрса юлатӑн ак.

А если будешь такой тихоней, так весь век старой девой проживешь.

3 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Витӑлий сылтӑм аллтше хӗре пилӗкӗнчен ҫупӑрлать те хӑй ҫумнерех шутарса лартма тӑрать.

Виталий правой рукой крепко обнял Дину, притиснул к боку.

3 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Хӑв ытамунти хӗре пӑркӑҫлайман та эсӗ, мемме!

Девку не смог скрутить, молокосос несчастный!

2 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Калаҫрӗ-калаҫрех вӑл Ельккапа, Матвин «саламлӑ» ҫырӑвне пӑхса тӑмарӗ, пӗр каҫхине ҫапла, правленирен таврӑннӑ чухле, унччен те кӑшт-кашт сӑмах хушкаласа пӑхнӑскер, каларӗ те пачӗ Елькка пирки хӑй мӗн шутланине пӗтӗмпех, хӗре, ҫулӗ пӗрлелле пулнӑскӗре, хапхи умнех ҫитерсе хӑварчӗ…

Не послушался Мигулай совета, не перестал торить тропу к Ельке, в один из вечеров, когда возвращались из правления, выложил все, что было на душе, пока проводил до калитки.

2 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

— Юрататӑп вӗт-ха эпӗ сана, Дина, Динуля, Диночка, — хӗре диван ҫине туртса лартать йӗкӗт.

— Люблю я тебя, Дина, Динуля, Диночка, — парень насильно усадил девушку на диван.

2 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Виталий, Динӑна халь тин пуҫласа курнӑн, хӗре чӑр-р пӑхрӗ те ҫулне пӳлчӗ.

Виталий, будто видя Дину впервые, посмотрел на девушку и преградил дорогу.

2 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Э-э, кӗптӗрт-каптӑрт, тавай, халех кӑларса яр хӗре, ял ҫинче ята ан яр…

Отпусти-ка ее, пусть идет домой, и тебе нечего позорить отца с матерью на всю деревню.

2 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Е хӗре курнипе пӗр савӑнса та хӗпӗртесе, е ӑна шуйхантарса хӑвармалла пулнишӗн пӗр кулянса та ӳкӗнсе, утатчӗ те утатчӗ вӑл ҫӗрлехи ҫулпа поселока, теттӗме те пылчӑка пӑхмасӑр утатчӗ те утатчӗ, е хӗр килӗнчен шутсӑр аякках писсе каяс теменрен, ирпе ирех чиперккене курас шанчӑка хӑпартлантарнӑран, ҫитетчӗ те грузовикӗ патне — выртатчӗ кабинӑна кӗрсе, унта ҫӗр каҫатчӗ…

Или, радуясь и ликуя от встречи с девушкой, или грустя и сожалея о том, что смутил ее, он шел бы и шел по ночной дороге в поселок, шел бы и шел, не обращая внимания на темноту и грязь, или, не желая сильно отдаляться от дома девушки, и питая надежду увидеть рано утром красавицу, дошел бы до грузовика — лег бы в кабину и переночевал бы там…

1 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Йӗкӗт! — каччӑ чӑнахах та хӗре итлесе каялла утма тытӑнсан тин, ҫывхарарахпа, шӑппӑн тата ҫапла хушса хучӗ:

Парень! — и только когда молодой человек, в самом деле, послушав девушку, зашагал назад, приблизился, добавила тихо:

1 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

— Кам вара эсӗ — «хамӑрӑннисем?» — йӗкӗт сас панипе чун кӗчӗ пулмалла хӗре те.

— Кто же ты — «свои»? — девушка, видимо, начала приходить в себя, когда парень подал голос.

1 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

— Эй, чиперкке, ан хӑра, хамӑрӑннисем! — тӗлӗнни иртсе кайма тытӑнсан, тепӗртакран, хӗре хӑюлланма хӗтӗртрӗ Матви.

— Эй, красавица, не бойся, свои! — начал успокаивать девушку Матвей через некоторое время, когда удивление начало проходить.

1 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

…Алӑка яри уҫса ярса: «Сывӑ-и, тайга уписем» тесе саламлама хавхаланнӑ Матви, куҫкӗски умӗнче аялти кӗпи вӗҫҫӗнех хӑйне тимлесе тӑрӑкан ҫап-ҫамрӑк хӗре курсан, сасартӑках нимле мар пулса кайса, пӗр самант тӑп хытса тӑчӗ.

...Распахнув дверь настежь, Матвей, воодушевленно поприветствовал: «Здравствуйте, таёжные медведи», и, увидев перед зеркалом совсем молодую девушку, в одном нижнем белье, смотрящую на себя, вдруг растерялся и замер на мгновение.

1 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Мария Александровна хӗре тӳрех палларӗ — ку Надя Крупская.

Мария Александровна сразу узнала ее — это Надежда Константиновна.

«Питех те кирлӗ» // Юхма Мишши,Асклида Соколова. Воскресенская, Зоя Ивановна. Амӑш чӗри: Мария Александровна Ульянова пурнӑҫӗ ҫинчен ҫырнӑ калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1968. — 286 с.

Сулхӑнра, тӗрме стени патӗнче, вӑрӑм хура юбкӑпа сарлака ҫанӑллӑ жакет тӑхӑннӑ хӗре курчӗ.

В тени, у тюремной стены, заметила девичью фигурку в длинной черной юбке, в узком жакете с пышными рукавами.

«Питех те кирлӗ» // Юхма Мишши,Асклида Соколова. Воскресенская, Зоя Ивановна. Амӑш чӗри: Мария Александровна Ульянова пурнӑҫӗ ҫинчен ҫырнӑ калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1968. — 286 с.

— Кама? — яланхи ыйтӑва пачӗ чиновник кӑпӑшка ҫӳҫлӗ хӗре.

— Кому? — задал обычный вопрос чиновник пышноволосой девушке.

«Питех те кирлӗ» // Юхма Мишши,Асклида Соколова. Воскресенская, Зоя Ивановна. Амӑш чӗри: Мария Александровна Ульянова пурнӑҫӗ ҫинчен ҫырнӑ калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1968. — 286 с.

Унӑн император величестви умӗнче, государь император умӗнче, манӑн ҫураҫнӑ хӗре Анна Ильинична Ульяновӑна Ҫӗпӗре ямасӑр хӑварма, ӑна ман патӑмра вырнаҫса пурӑнма ирӗк ыйтса илме тархаслатӑп.

Умоляю исходатайствовать перед его императорским величеством государем императором не высылать мою невесту Анну Ильиничну Ульянову в Сибирь, дозволить ей поселиться при мне.

Яланлӑхах // Юхма Мишши,Асклида Соколова. Воскресенская, Зоя Ивановна. Амӑш чӗри: Мария Александровна Ульянова пурнӑҫӗ ҫинчен ҫырнӑ калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1968. — 286 с.

Юлашкинчен ӗнтӗ Саша, партизансен йӑли тӑрӑх, хӗре ыталарӗ те ӑна питӗнчен чуптуса илчӗ.

По партизанскому обычаю Саша обнял девушку и поцеловал на прощание в щеку.

Ҫирӗммӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней