Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

сысна сăмах пирĕн базăра пур.
сысна (тĕпĕ: сысна) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Хапхана шакканинче, темӗншӗн ҫывӑрман сысна нӑриклетнинче, тӗттӗмре, тата шӑплӑхра ӑна темӗскер хуйхӑллӑ пек тата Иван Иваныч кӑшкӑрнинчи пек хӑрушӑ туйӑнса кайнӑ.

В стуке ворот, в хрюканье не спавшей почему-то свиньи, в потемках и в тишине почудилось ей что-то такое же тоскливое и страшное, как в крике Ивана Иваныча.

VI. Канӑҫсӑр каҫ // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Таҫта урамра хапхаран шаккани илтӗннӗ те, пӗчӗк сарайра сысна нӑриклетнӗ.

Где-то на улице застучали в ворота, и в сарайчике хрюкнула свинья.

VI. Канӑҫсӑр каҫ // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Тата темшӗн пӗчӗк сарайра сысна хрюклатнӑ.

И почему-то в сарайчике опять хрюкнула свинья.

VI. Канӑҫсӑр каҫ // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Юнашар пӳлӗмре хуҫи хыттӑн сывласа янӑ, унтан кӑшт тӑхтарахпа, хайӗн пӗчӗк сарайӗнче сысна хрюклатса илнӗ, вара каллех шӑп пулнӑ.

В соседней комнате громко вздохнул хозяин, потом, немного погодя, в своем сарайчике хрюкнула свинья, и опять все смолкло.

VI. Канӑҫсӑр каҫ // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Вӑл ҫунаттисене выляткаласа тата майне тӑскаласа шӑртлӑ ҫурӑм ҫине ҫирӗппӗн тӑрсан, Федор Тимофеич сӳрӗккӗн те кахаллӑн, йӗрӗнсе темелле тата вӑл хӑйӗн искусствине кураймасӑр ӑна нимӗн вырӑнне те хуман пек туса, сысна ҫурӑмӗ ҫине хӑпарса кайнӑ, унтан ирӗксӗр хур ҫине хӑпарнӑ та кайри урисем ҫине тӑнӑ.

Когда он, балансируя крыльями и шеей, укрепился на щетинистой спине, Федор Тимофеич вяло и лениво, с явным пренебрежением и с таким видом, как будто он презирает и ставит ни в грош свое искусство, полез на спину свиньи, потом нехотя взобрался на гуся и стал на задние лапы.

IV. Тӗлӗнтермӗш // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

«Три» тенине илтсен, Иван Иваныч ҫунаттисене сулкаланӑ та сысна ҫурӑмӗ ҫине сиксе хӑпарнӑ…

Иван Иваныч при слове «три» взмахнул крыльями и вскочил на спину свиньи…

IV. Тӗлӗнтермӗш // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Кушак аҫи ҫӗкленнӗ те, кахаллӑн карӑнса илсе, кӑмӑлсӑр, ыйтнӑран тенӗ пек, сысна патне пырса тӑнӑ.

Кот поднялся, лениво потянулся и нехотя, точно делая одолжение, подошел к свинье.

IV. Тӗлӗнтермӗш // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Каштанка хӑрлатни ҫине нимӗн ҫавӑрӑнса пӑхмасӑр, сысна хӑйӗн ҫавра сӑмсине ҫӳлелле ҫӗкленӗ те хавассӑн хрюклатса янӑ.

Не обращая никакого внимания на ворчанье Каштанки, свинья подняла вверх свой пятачок и весело захрюкала.

IV. Тӗлӗнтермӗш // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Ыттисене кайран килсе тытас мехелпе вӑл лӑппа шанчӑклӑ вырӑна пытарса хучӗ, — хӑй, ылтӑн тӗслӗ, сысна ҫурисем пек самӑр сазансене ҫыран хӗрринелле ывӑтнине никам та курмарӗ-ши тесе, йӗри-тавралла шиклӗн пӑхкаларӗ, унтан тин ҫапӑ ҫӗклемӗпе чӗр хулӑ ҫине тирсе пулӑсене йӑтрӗ те васкамасӑр Дон еннелле утрӗ.

Он надежно спрятал кошелку, с намерением прийти доловить оставшуюся рыбу, — опасливо оглянулся: не видел ли кто, как он выбрасывал на берег золотистых и толстых, словно поросята, сазанов, — и лишь после этого поднял вязанку хвороста и нанизанных на хворостину рыб, не спеша направился к Дону.

XXIV // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.

Пӳртум пахчине кӗрсе кайнӑ виҫӗ уйӑхри сысна ҫури те старикӗн чараксӑр ҫиллине пулах пуҫне ҫирӗ.

Жертвой необузданного стариковского гнева пал забравшийся в палисадник трехмесячный поросенок.

XXI // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.

Ҫил кӑвайт патӗнчен ҫунакан улӑмпа сысна шӑрчӗ ӗннӗ шӑрша варкӑштарса килет.

Ветер нес от костра запах горящей соломы и паленой свиной щетины.

XIX // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.

— Пуҫа ҫиетӗн манне, сысна пакарти, акӑ мӗн!

— А того, что ты с меня голову сымешь, требуха свиная!

X // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.

Мӗнле калаҫҫӗ-ха, сысна пӗр япала ҫиместӗп тенӗ, тет те, чупса пынӑ чухне курать каять ҫакскер икӗ купа…

Да ить оно как говорится: зарекалась свинья чегой-то есть, бежит, а их два лежит…

VII // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.

— Мӗншӗн кунта илсе килтӗн вӗсене, тӗне кӗмен сысна?

— Чего ты их гнал, некрещеная харя?

VII // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.

Сысна хӑраххи, кӳпсе шыҫӑнса кайнӑ та, лӑпӑртататӑн темтепӗр!

Наел жирный морда, болтай зря чего!

VII // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.

Хапха шаккани те, сысна нӑриклетни те, ҫак тӗттӗмри шӑплӑхра Иван Иваныч кӑшкӑрни те темле хӑрушӑ пек туйӑнчӗ.

В стуке ворот, в хрюканье не спавшей почему-то свиньи, в потемках и в тишине почудилось ей что-то такое же тоскливое и страшное, как в крике Ивана Иваныча.

VI. Канӑҫсӑр каҫ // С. Алексеев. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан С. Алеквеев куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951. — 68 с.

Таҫта урамра хапха шаккани илтӗнчӗ, килкартинче сысна нӑриклетрӗ.

Где-то на улице застучали в ворота, и в сарайчике хрюкнула свинья.

VI. Канӑҫсӑр каҫ // С. Алексеев. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан С. Алеквеев куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951. — 68 с.

Темшӗн сысна та каллех витере нӑриклетрӗ.

И почему-то в сарайчике опять хрюкнула свинья.

VI. Канӑҫсӑр каҫ // С. Алексеев. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан С. Алеквеев куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951. — 68 с.

Юнашар пӳлӗмре хуҫи тем ассӑн сывласа ячӗ сысна хӑйӗн килкартинчи витинче нӑриклетсе илчӗ те каллех шӑпланчӗ.

В соседней комнате громко вздохнул хозяин, потом, немного погодя, в своем сарайчике хрюкнула свинья, и опять все смолкло.

VI. Канӑҫсӑр каҫ // С. Алексеев. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан С. Алеквеев куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951. — 68 с.

Иван Иваныч «виҫҫӗ» тенӗ хыҫҫӑн, ҫунат ҫапса, сысна ҫине сиксе хӑпарчӗ.

Иван Иваныч при слове «три» взмахнул крыльями и вскочил на спину свиньи…

IV. Тӗлӗнмелле мыскара // С. Алексеев. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан С. Алеквеев куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951. — 68 с.

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней