Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

Андрей сăмах пирĕн базăра пур.
Андрей (тĕпĕ: Андрей) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Андрей Васильевич таҫта, темле ҫук ҫӗре тӗллесе пӑхнӑ та кунта, пӳртре мар ҫынла, иртнӗ кунсен лӗш-тӗр ӗшенчӗкне путнӑ.

Андрей Васильевич сидел за столом, устремив глаза в невидимую пустоту, весь ушедший в воспоминания.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

«Манмалла пирӗн пӗрне-пӗри, Андрей. Илтетӗн-и — манмалла. Пуҫӗпех. Йӑлтах. Тӗнчере иксӗмӗр пуррине пач пӑрахӑҫласа», — тенӗ-ха тата иҫмасса.

«Забыть нам надо друг друга, Андрей. Слышишь — забыть. Полностью. Без остатка. И совсем отменить то, что мы с тобой были на свете».

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Ҫук, пӗрле ирттернӗ кайранхи пайтах та пайтах кунсемпе каҫсенче те иккӗшин хушшинче пӳксе ҫитернӗн туйӑнакан телей йӗрри пӗрре те ҫӗвӗрен ҫатӑртатма тытӑннине астумасть Андрей.

Нет, Андрей не помнил, что даже в последние долгие дни и ночи, проведенные вместе, между ними начинались какие-то странные, казалось бы, счастливые отношения.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

— Апла сан калавунти евӗрлех пултӑр-ха, — терӗ те Христина, каччӑ умне тӑрса, ӑна мӑйӗнчен ыталарӗ, сывлӑм сыпсан та ӑшшине, техӗмне ҫухатманла нӳрӗ тутипе Андрей тутине чунлӑнтасан ҫыпҫӑнчӗ, чылаиччен-чылайччен вара, йӗкӗтӗн те тути вӗҫне килнӗ таса сипетне тӑнласа, ҫапла халлӗн тӑчӗ.

— Так пусть же будет так, как в твоем рассказе,-сказала Христина и, встав перед женихом, обняла его за шею, прижала к губам Андрея влажные, не терявшие тепла и аромата губы, когда он выпил росу, и долго-долго стояла, прислушиваясь к чистоте, с которой пришли к губам жениха.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

— Ну, камитҫӗ те иккен эсӗ, Андрей, пӗлмен.

— Ну и комедиант ты, Андрей, не знала.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Вӑт, ҫапла ҫавраҫил, — хӑйӗнчен хӑй куларах йӑлмакласа сӳтсе хучӗ вӗҫлемӗш сӑмахӗсене Андрей.

Вот такой вихрь, — усмехаясь над собой, рассуждал Андрей.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

— Хайхискерне ҫапла пӗр ҫур ҫула яхӑн килӗштерсе («юратса») пурӑнтӑм-пурӑнтӑм та хӗллехи пӗр ҫил-тӑманлӑ каҫ вара (тӗрӗсрех, Ҫӗнӗ ҫул ячӗпе ирттерекен бал-маскарад каҫӗ) хамӑн ку таранчченхи туйӑм-сисӗме пачах пӑрахӑҫларӑм, — тахҫанхи сӳя кӑвайт ӑшшипе хӗлхемленчӗ Андрей сӑмахӗ.

— С полгода жил я так мечтая («любя») и в одну зимнюю метельную ночь (вернее, в ночь, когда был бал-маскарад в канун Нового года) решительно отменил свое прежнее чувство, — слова Андрея искрились теплом старого фальшивого костра.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Ара, ун чухне, саккӑрмӗш класра вӗреннӗ чухне, пурте юратулла выляттӑмӑр та, — хистесех ыйтнӑскере каласа парам терӗ курӑнать Андрей.

Ведь тогда, когда учились в восьмом классе, все играли в любовь, — видимо, Андрей решился ответить на настойчивый вопрос.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Андрей, ыйтнӑшӑнах ан ӳпкелеш те — савса курнӑ-и эсӗ кама та пулин? — йӗкӗте куҫӗнчен пӑхрӗ хӗр.

— Андрей, не обижайся на вопрос — ты когда-нибудь любил? — девушка заглянула в глаза парню.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Тӗнче уҫлӑхӗнче этемлех юп курса пурӑнма пӗлменнин вӑрӑм та юлашки сасси, — ҫӳл тӳпене пӑхса хаш-ш сывла-сывла ярать Андрей.

Длинный, последний голос человеческой неприязни в мировом пространстве, — вздыхал Андрей, глядя на высокое небо.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Вӗсем те ача-пӑчасӑр, йӑх-тӑсӑмсӑр ҫынсем мар вӗт-ха, Андрей?

Ведь и они не бездетные, не безродные люди, Андрей?

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Калӑн ҫав: этемлӗх хушшинче нимӗнле вӑрҫӑ та, хирӗҫтӑру та ҫук, — Христина Андрей хӳттинех тӗршӗнчӗ.

Можно подумать: нет никаких войн и противоречий у человечества, — Христина прижалась к Андрею.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Анчах та ку халлӗхе инҫет ӗмӗт пекех, — Андрей сылтӑм аллипе хӗре хӑй ҫумнелле хуллен-хуллен сулӑнтарчӗ те хулпуҫҫийӗнчен ӑшшӑн-ӑшшӑн ҫупӑрларӗ.

Но это пока вроде далекой мечты, — Андрей правой рукой осторожно притянул девушку к себе и нежно погладил ее по плечу.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Андрей, Андрюша, нивушлӗ пирӗн ӗмӗр те вӑрҫӑсӑр иртмӗ, а?

— Андрей, Андрюша, неужели и наш век не пройдет без войны, а?

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Андрей, хӗв шухӑша кайса, калассине татах та хивререх пӗтӗрессӗн, самантлӑха шӑпланчӗ те, кӗреш юман ҫумне сӗвенсе, ҫулҫӑ витӗр мӗл-мӗл курӑнакан ҫӑлтӑрла тӳпене пӗр авӑк пуҫне каҫӑртса пӑхса тӑчӗ.

Андрей замолчал на мгновение, задумчиво, резко оборвав речь, и, прислонившись к могучему дубу, смотрел, задрав голову, на мелькающее в листьях звездное небо.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Уйрӑлу каҫӗн ҫиҫкӗнчӗклӗ тӗтӗм-сӗрӗмӗпе супӑшса пыраканскер, Андрей Христина пӑлханма тытӑннине вырӑна картмасӑр, ун сӑмахне шӳте-мӗне ҫеҫ пӑртарса яма тӑчӗ.

Одурманенный едким дымом прощальной ночи, Андрей, не понимая волнения Христины, попытался лишь пошутить над ней.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Ак ӑсату каҫӗ те яланлӑхах йӑмса пӑчланчӗ, — Андрей ҫине пӑха-пӑха утнӑ май шухӑшлӑн калаҫрӗ Христина.

Вот и выпускной вечер остался в прошлом, — задумчиво говорила Христина, поглядывая на Андрея.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

…Ҫӑмӑл кӗсменсене пӗр тикӗссӗн шыва иле-иле пӑрахнӑ евӗр шӑкӑлт-шӑкӑлт илтӗнсе пырать каҫхи шӑплӑхра ҫӳллӗ кӗлеллӗ пушмак сасси: Андрей Хриснитӑна килелле май ӑсатать.

…В ночной тишине слышен был стук высоких каблуков, как будто легкие весла плавно опускались в воду: Андрей провожал Христину домой.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

…Ан тив, арӑш-пирӗш пуплешсе те, ҫупкӑ ҫисе те курнӑ пултӑр, эппин, Андрей, анчах та Христинӑпа иккӗшин хушшинче вӗсен урӑххи те — чи-чи илӗртӳлли те, чи-чи чеченни те ялт! ялкӑшса курнӑччӗ вӗт-ха.

…Пусть не болтает зря, пусть узнает, что такое пощечина, этот Андрей, но ведь между ним и Христиной вспыхнуло и другое — самое заманчивое и самое притягательное.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Вӑт, ҫапла, Хреҫҫи-Хреҫҫиҫӗм, — терӗ те Андрей хӗре пиҫсе ҫитнӗ ҫӗр ҫырли пек мӑкӑрӑлса тӑракан тутинчен сисмен хутран чӑп! чуптуса илчӗ.

Вот так-то, Кресси моя, — и Андрей незаметно поцеловал девушку в выпуклые, как спелая клубника, губы.

4 // Хветӗр Агивер. Агивер Ф.Г. Сар ачапа сарӑ хӗр: Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1980. — 256 с.

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней