Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

Олёна (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Олёна кружка ҫине тискер, аптӑраса ҫитнӗ куҫсемпе пӑхса юлчӗ.

Олёна взглянула ей вслед дикими, полными отчаяния глазами.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

— Ывӑл, — терӗ ӑна хирӗҫ Олёна пусӑрӑнчӑк, ҫӗтсе ларнӑ саспа.

— Сын, — ответила Олёна сдавленным, охрипшим голосом.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Олёна тӗлӗнчӗ, анчах ҫавӑнтах, ирӗк парасса кӗтмесӗрех ларса, шурака куҫхаршисем айӗнчи шывак куҫсем ҫине шӑтарас пек пӑхма тытӑнчӗ.

Олёна удивилась, но села тотчас, не дожидаясь разрешения и напряженно глядя в водянистые глаза под белевшими ресницами.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Олёна хӑрушла пулнӑ.

Олена была ужасна.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Олёна ҫавӑнтах тӑна кӗчӗ.

Олёна сразу пришла в себя.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Ниҫта кайса кӗреймесӗр, Олёна ачине шырать — вӑл унӑн аллинчен тухса ӳкнӗ, пӗренесем айне пулнӑ, ӑна ҫулӑм ҫавӑрса чупкалани вӑрмантанах курӑнса тӑчӗ.

В отчаянии Олёна искала кругом ребенка, — он выпал у нее из рук, его завалило бревнами, охватил огонь, из леса было видно.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Олёна пӑр авӑнма пуҫланине хӑйӗн айӗнче тӗпсӗр шывлӑ шӑтӑк пулма тытӑннине туйрӗ.

Олена почувствовала, что он колеблется, что под ней открывается водная пропасть.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Олёна, вӑл юра тытса, хӑйӗн типсе ларнӑ тутисем патне илсе пырасшӑн пулчӗ, анчах шыв ӑна пӑр айнелле илсе кӗрсе кайрӗ те, вӑл ҫухалчӗ.

Олена хотела поймать этот снег, поднести к пересохшим губам, но вода унесла его под лед, и он исчез.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Олёна та ҫав тери тӗлӗнчӗ те, каллех вӑранса кайрӗ.

Олена так удивилась, что очнулась от дремоты.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Олёна хӑй ҫывӑрнӑ чух ачине аллинчен вӗҫертсе яма пултарни ҫинчен хӑраса кайса шухӑшларӗ те стена ҫумне ҫирӗпреххӗн тайӑнчӗ.

Олёна испугалась того, что во сне могла выпустить ребёнка из рук, и ещё крепче прижалась к стене.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Олёна пуҫне пӗрене ҫумне тайӑнтарчӗ те тӗлӗрсе кайрӗ.

Олёна уперлась головой о бревна и впала в дремоту, в лихорадочный полусон.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Олёна ку япаласене алла илни те темӗнле пит те тӗлӗнмелле ӗҫ пулса тӑнӑ, вӑл ӑна ӑнланайман.

Уж и то, что Олёна получила, было совершенно необычным, какое-то чудесное событие, которого она не понимала.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Олёна савӑннипе антӑхсах каятчӗ.

Олёна захлебнулась от счастья.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Чӗтрекен аллисемпе Олёна кӗпене ҫавӑрса тытрӗ, ачине тӑрӑшса, тӗплӗн чӗркерӗ.

Дрожащими руками она схватила рубашку, завернула ребенка в полотно, старательно обмотала его.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Олёна салтак ҫине шанмасӑр пӑхса илчӗ.

Олена недоверчиво взглянула на солдата.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Олёна ӑна хӑйӗн кӗлеткипе ӑшӑтма, ун ӑшне хӑйӗн ӑшшине вӗрсе кӗртме тӑрӑшрӗ, анчах ҫав вӑхӑтрах хӑйӗн аллисем пӑр пек шӑнса тӑнине, ӑна хӑйне пӗтӗмӗшпех сивӗ ҫавӑрса илнине, юн тымарӗсенче юн сивӗнсе пынине туйрӗ.

Олена пыталась отогреть его собственным телом, вдохнуть в него собственное тепло и чувствовала, как леденеют ее руки, как ее охватывает пронизывающий холод, как застывает кровь в жилах, и нечем было греть младенца.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Олёна ӑна, ҫарамасскере, алла тытса ҫара кӑкри ҫумне пӑчӑртарӗ, вӑл, ӑна ӑшӑтма тӑрӑшса, ун ҫине сывларӗ.

Олёна схватила, его на руки и голенького прижала к нагой груди, она дышала на него, пытаясь отогреть.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Вӑл унпа сывпуллашрӗ, анчах Олёна ӑна пуринчен ытла ҫав ҫуралма ӗлкӗреймен ачипе уйӑрӑлма шел пулнине пӗлсе тӑчӗ.

Он прощался с ней, но она знала, что больше всего ему жаль расстаться с этим еще не родившимся ребенком.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Олёна ӑна алла тытрӗ.

Олёна взяла его в руки.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Малтанах Олёна сасартӑк хӑлхасӑр пулнӑ пек выртрӗ.

С минуту Олена лежала, как оглушенная.

V // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней