Поиск
Шырав ĕçĕ:
Кап ярса илчӗ те мана сулахай алӑран шарт кӑна хытарса лартрӗ пӳрнесене.Она крепко схватила меня за левую руку, да так, что пальцы онемели.
Сӑвап // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 105–116 с.
— Ай, кӗҫенеҫҫӗ! — ҫанӑран картах ярса тытать Ленук.
Ҫара тихасем // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 98–104 с.
— Кашни кун ирхи сӗте лупашкана ярса пырӑпӑр та — сӗт кӳлли пулӗ.— Если каждое утро после утренней дойки выливать молоко в лужу, у нас тоже появится молочное озеро.
Ылтӑн пан улми // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 84–97 с.
Хамӑр бидон авринчен тӗнче алӑкӗн хӑлӑпӗнчен ярса тытнӑ пек ҫирӗп тытса пыратпӑр…Все схватились крепко-крепко за дужки своих бидонов, словно за ручку вселенской двери…
Вӗҫсе курни // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 63–67 с.
Ӑш-чикри выляса тӑракан кӑмӑла вӑйпа ҫӑварлӑхласа вӗттӗн-вӗттӗн ярса пусатӑп.Кое-как сдерживая играющую внутри удаль, стараюсь ступать мелкими шажками.
Партизан йысна // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 57–62 с.
Аре, пӗрре ярса пусасси кӑна — илӗртсе каять вара утӑм хыҫҫӑн утӑм.И вправду, стоит только вступить на неё, как дорога шаг за шагом уводит за собой.
Ҫукнӑҫ // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 51–56 с.
Урайне ӳксе ҫитиччен ярса тытрӗҫ паллах.Конечно, упасть мне не дали, подхватили, чтобы не грохнулся об пол.
Чатӑр // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 43–50 с.
Ак ярса тытрӑм та вӗсене — авӑсатӑп, авӑсатӑп.
Шӑвӑҫ чуман // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 38–42 с.
— Кукамай, чунӗ кӳтсе ҫитсен арҫынсем те йӗреҫҫӗ, — тетӗп лӗр-р! макӑрса ярса.— Бабушка, когда на сердце очень тяжело, мужчины тоже плачут, — я реву в голос.
Мӑнкун // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 19–22 с.
Ҫӑнӑх ярса ҫӑратнӑскер.
Лайӑх аппа // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 14–18 с.
Суя ҫӑрана хӑрах алӑпа уҫса картишне ярса пусрӑм.Снял свободной рукой замок, который висел понарошку, и очутился во дворе.
Симӗс тус // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 3–8 с.
Аран-аран хӑваласа ҫитрӗм те хӳринчен кап ярса тытрӑм.
Симӗс тус // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 3–8 с.
Вирт ярса ҫунтарнӑ ҫеҫенхир пек хуралса ҫитрӗ Григорий пурнӑҫӗ.
XVIII // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.
Савӑнӑҫ хумӗ ярса илнӗ Аксинья Григорий ҫинелле пуҫне чалӑштарса пӑхрӗ.Охваченная радостным волнением, Аксинья сбоку взглянула на Григория.
XVII // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.
Енчен те пӗр ярса тытас-мӗн пулсан?
XVII // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.
Аксинья ун ҫумне тайӑнчӗ, питне ун кӑкӑрӗ ҫумне пытарса, сӑмах чӗнмесӗр ларчӗ, пӗр тӑтӑш чӗтрерӗ, ӳлесе ярса ачасене ыйхӑран вӑратас мар тесе, шинель ҫухине ҫатӑрласа тытрӗ.
XVII // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.
Хӗҫне аллипе тытса, вӑл чӳрече янаххи урлӑ ярса пусрӗ, кантӑка хупрӗ.Придерживая рукой шашку, он шагнул через подоконник, закрыл окно.
XVII // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.
Сасартӑк вӗри тунсӑх ярса илнӗскер, вӑл ҫатан айне ӳпне тӑсӑлса выртрӗ те питне ал тупанӗсемпе хупласа тытрӗ, таҫта лере вӑрӑммӑн: «Йӗне-ерлӗр утсене-е!» — тесе кӑшкӑрни илтӗнсе кайсан тин ура ҫине тӑчӗ.
XVI // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.
Йӑлтах тепӗр майлӑ улшӑнса кайрӗ округри лару-тӑру: унччен Фомина ытла та ал-хапӑл кӗтсе илнӗ пуян казаксен килӗсенче пур ҫӗрте те ӗнтӗ хапхасене сӑлӑп ярса питӗрекен пулчӗҫ, банда хутора пырса кӗнӗ-кӗмен Хуҫисем сад пахчисемпе катасене тара-тара пытанчӗҫ.
XVI // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.
Хӑвна ярса тытсан, кӑштах ҫӑмӑллӑх парӗҫ пуль тетӗн-и?
XVI // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.