Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

чӑваш сăмах пирĕн базăра пур.
чӑваш (тĕпĕ: чӑваш) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
— Пьют, — мӑкӑртатнӑ чӑваш хуллен.

— Пьют, — пробормотал чуваш чуть слышно.

III // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Прапорщикпа фельдфебель чупса ҫитнӗ ҫӗре Ваҫукпа тепӗр салтак, вӑл та чӑваш ҫамрӑкӗ, юр ҫинче выртнӑ, Григорьев сӑмсинчен юн кайнӑ пулнӑ; ыттисем, тӗркӗшӗве хутшӑннисем, нимӗн те курман-илтмен пек пулса тӳрленсе тӑма ӗлкӗрнӗ.

Когда подбежали прапорщик и фельдфебель, большинство дерущихся успели занять свои места и вели себя как ни в чем не бывало; на снегу остались лежать Васюк и солдат, на которого он упал, тоже чуваш. У Григорьева из носу шла кровь.

III // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

— Тистиплинӑ, — терӗ чӑваш йӗкӗчӗ ним калама аптраса.

— Тистиплина, — растерянно ляпнул Васюк первое попавшее на язык.

II // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Тӳррипе каласан, салтака килнӗренпе чӑваш ҫамрӑкӗ темиҫе хут та хӗрарӑмсӑр аптраса ҫӳренӗ.

Сказать по правде, со дня начала солдатчины Григорьев, как и все остальные, не раз страдал от отсутствия женщин.

II // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Аллине пӗр саманта ҫеҫ вӗҫертнӗччӗ чӑваш, француз хӗрӗ салтака тӗксе ячӗ те ура ҫине сиксе тӑчӗ.

Стоило чувашу отпустить руки, как девушка вскочила на ноги.

II // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Чӑваш ӑнланмишех печӗ.

Чуваш решил прикинуться простачком, мол, ничего не понимаю, ничего не знаю.

II // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

…Улах пӳртӗн пӗчӗк пӳлӗмӗнче чӑваш ҫамрӑкӗн сехри хӑпса тухрӗ.

…Очутившись в тесной комнатке для гостей, Василий вдруг испугался:

II // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Парижӑн чул сарнӑ урамӗпе утнӑ май чӑваш салтакӗ хӑй ӑҫта ҫитсе тухнинчен халланса-тӗлӗнсе пычӗ.

Ступая по вымощенным камнем улицам Парижа, чуваш-солдат не переставал удивляться тому, куда занесла его судьба.

II // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Ҫамрӑк чӑваш хырӑма пӑхӑнас темерӗ.

Итак, молодой чуваш не стал покоряться желудку.

II // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

А мӗн, медальне-орденне патша та пама пултарнӑ: чӑваш пуҫҫӑн Григорьев Ваҫук тӗнче тавра ҫаврӑннӑ-ҫке, миҫе патшалӑха ҫитсе курнӑ, Францие парӑнтарнӑ ҫӗре хутшӑннӑ: вырӑсла ӑста, французла…

А что, ему и царь вполне мог бы вручить награды: ведь он, чуваш Григорьев Васюк, объехал весь мир, побывал во многих странах, участвовал в покорении Франции, знает русский, французский…

II // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Майӗ те ҫук ӑна аса илмесӗр хӑварма: вӑл 1812 — 1814 ҫулсенчи аслӑ вӑрҫӑ паттӑрӗ, Парижа штурмланӑ ҫӗре хутшӑннӑ чӑваш, унтер-офицер, пилӗк хут ӑна наградӑсемпе паллӑ тунӑ; ун ячӗ Шурча вӑрҫин историйӗпе те тачӑ ҫыхӑннӑ.

Да это и невозможно: в 1812 — 1814 годах он, храбрый воин, участник взятия Парижа, пять раз отмеченный за свои подвиги, позднее оказался накрепко связанным с историей Акрамовской войны.

I // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

…1812 ҫулах француз эшкерӗсене хирӗҫ ҫапӑҫакансемпе хутшӑнайман пуль-ха чӑваш каччисем.

Пожалуй, чувашские парни не сразу вступили в бой с французами.

I // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

А тен, пӗтӗм Раҫҫей халӑхӗ оккупантсене хирӗҫ ҫӗкленнине кура чӑваш ҫамрӑкӗсем те киле юлма май пур ҫинчех ҫара каяссинчен пӑрӑнса юлас темен?

А возможно, молодые чуваши, как и другие народы России, не хотели оставаться в стороне, когда на страну нападали оккупанты?

I // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Чӑваш хушшинче чӑвашла пӗлекен пупсемпе тияккӑнсем те, ҫыруҫӑсем те, ҫӗр виҫекенсем те кирлӗ пулнӑ.

Потому что властям требовались грамотные чуваши для исполнения разных служб среди коренного населения. Это были дьяконы, писари, землемеры и пр.

I // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Вӑл ҫулсенче 30 — 40 ялтан пӗр чӑваш-ик чӑваш пӗр-пӗр шкула кӗркеленӗ пуль ӗнтӗ, вӗсем те пулин вӗрентме ирӗксӗр тытса кайнисем ҫеҫ.

Ведь в те годы из 30–40 чувашских деревень в школах обучались не более двух-трех человек, и то не по своей воле, а в приказном порядке.

I // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Мӗн хӑпартнӑ ӑна, тӗттӗм чӑваш ялӗнчен тухнӑ ачана-йӗкӗте-ҫынна, штабри офицерсемпе вырӑсла пӗр тан калаҫмалӑх?

Что же позволило пареньку из темной чувашской деревни на равных говорить по-русски со штабными офицерами?

I // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Чӑваш ҫамрӑкӗсене пуҫласа хӑҫан вырӑс ҫарне илме тытӑннине пӗлместӗп эпӗ, анчах Шурча вӑрҫипе ҫыхӑннӑ материалсенче асӑннӑ салтаксем — халӑхпа пӗрле ҫапӑҫава кӗнисем, вӗсене полицие сутнисем, свидетельсем, инвалид командинчи (отставкӑна тухнӑ) салтаксем — пурте тенӗ пек, салтака 1812 ҫулта кайнисем пулнӑ.

Когда стали забирать чувашских мужчин в русскую армию, точно нам неизвестно, но в материалах, связанных с Акрамовской войной, упоминаются именно солдаты, вместе с крестьянами боровшиеся с угнетателями и выданные полиции предателями, а также свидетели этих предательств, инвалидная команда (вышедшие в отставку), призванные в 1812 году.

I // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Ытти чӑваш ҫамрӑкӗсем пекех, ир авланнӑ.

Как и многие чувашские парни, он рано женился.

I // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Чӑваш ҫӗрӗнчи 1842 ҫулхи вӑйлӑ пӑлхавӑра, чи юнлӑ ҫапӑҫу Шурча ялӗ ҫывӑхӗнче пулнӑран, халӑх хушшинче Шурча вӑрҫи тенӗ.

А поскольку самые ожесточенные схватки в 1842 году происходили близ села Акрамова, то в народе она и получила название Акрамовской войны.

I // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Ҫӗр аллӑ ҫул каялла Чӑваш ҫӗрӗнче пулса иртнӗ Шурча вӑрҫин докуменчӗсем хушшинче темиҫе салтак ячӗ тӗл пулать.

В документах, посвященных истории произошедшей на чувашской земле сто семьдесят лет назад Акрамовской войны, встречаются имена нескольких солдат.

I // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней