Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

урапа сăмах пирĕн базăра пур.
урапа (тĕпĕ: урапа) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Урапа ҫинче хӑйматлӑх йыснӑшӗн усрав хӗрӗ хитре Эрнеслу выртать-мӗн.

На телеге лежала приемная дочь зятя красавица Эрнеслу.

Тӗмерккепе Утлас // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Урапа ҫине сехӗрленсе пӑхса илчӗ.

С испугом глянул на возвышающийся на телеге предмет.

Тӗмерккепе Утлас // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Темшӗн кӑштах хӑрама тытӑннӑ Тӗмеркке хапха патнелле ыткӑнчӗ, ӑна хупса ан тӑр, эп халех каятӑп тесе каласса кӗтсе (вӑл енне кайсан, лашине урамра та тӑратма пулатчӗ-ха) тата урапа ҫинче темӗн, шӑналӑкпа витнӗскер, лӗнчӗр-ленчӗр силленсе пынине курса (неушлӗ шӳрпе пӗҫерттерме — ӗҫкӗ ӗҫме — йысна сурӑх пустарса килет тесе) хапха алӑкне хупса хучӗ.

Тимеркке, предчувствуя что-то неладное, двинулся к воротам, надеясь услышать, мол, не закрывай, я ненадолго, скоро уеду (в таком случае необязательно было заезжать во двор). И тут увидел: на телеге под пологом вздымается что-то живое. «Неужто йысна привез овцу и хочет угостить всех супом с бараниной — шюрбе?..» Все с той же непонятной тревогой Тимеркке закрыл ворота

Тӗмерккепе Утлас // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Вӑл ытти чухнехи пек кӑшкӑрса саламламарӗ, темле нӑшак туса илчӗ те хапхана уҫса ячӗ, алӑк айне юпа ҫумне тӑратса хучӗ, урапа кӳлнӗ лашине картишне ҫавӑтса кӗчӗ.

Он не поздоровался шумно и весело, как это делал обычно, а что-то промычал себе под нос и, растворив ворота, завел во двор запряженную в телегу лошадь.

Тӗмерккепе Утлас // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Хӑйне Ухтиван урапа айне пулнӑ йытӑ пек туйнӑ.

Хотя Ухтиван чувствовал себя так, будто по нему проехала груженая телега.

Таркӑнсем // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Унран виҫ-тӑватӑ утӑмра, шӑп кӑна урапа ҫулӗн варринче, Шахрун курпунне кӑларса ларать.

Шагах в четырех от него, как раз посредине дороги, корчится Шахрун, держась обеими руками за нос.

«Пӗр ялсем» // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

«Урапа ҫинчен анса тармӗ-ши ку этем?»

— Не сбежал бы этот шайтан по дороге-то.

Ҫурҫӗр иртсен // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Мариҫ ашшӗне лартнӑ урапа ҫул ҫине тухать.

Подвода, на которой сидит отец Марись, выехала на дорогу.

Ҫурҫӗр иртсен // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Яка Илле аслӑкӗ ҫине вӗсем пӗр урапа килсе пӑрахма та ӗлкӗрнӗ ӗнтӗ.

Они уже успели подбросить один воз на повети Илле.

Ҫӗвӗҫ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

«Кӗҫех аннӳ килет», — тесе Мултиер хӗрӗсене урапа патне лартса хӑварать те, Каҫҫанпа иккӗшӗ ҫынсем хыҫҫӑн ялалла утаҫҫӗ.

И дочке: — Скоро мать подойдет, не бойся, гляди тут… и, подсадив маленьких на телегу, зашагал, кривоногий и худой, вместе с Касьяном за всеми.

Ӗҫ ҫинче // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

«Тытӑр!» — тесе кӑшкӑрса Шахрун урапа ҫине сикрӗ те Ярилене пусса антарчӗ.

«Держите вора!» — крикнул Шахрун и подмял Яриле под себя.

Вӗчӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Кӗҫех малта урапа ҫинче ларса пыракан Яриле курӑнчӗ.

Вот они настигли повозку с Яриле.

Вӗчӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Ҫул ҫинче урапа сасси илтӗнет.

С дороги доносся звук отъезжающей телеги.

Вӗчӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Ак урапа шапланчӗ.

Но вот телега смолкла.

Вӗчӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Аякра паҫӑртанпах ӗнтӗ урапа сасси илтӗнет.

Он давно слышит сквозь дрему глухое постукиванье колес.

Вӗчӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Вӑл урапа пуҫне хутланса выртать те хуп татки пек хыткан аллипе куҫне шӑлать.

Он скорчился в передке телеги, словно высохший лубок, и, утер беспрестанно бегущие из глаз слезы:

Вӗчӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Урапа ҫуммипе армути тӗмӗсем тӑрса юлаҫҫӗ.

По грядкам телеги хлещут пахучие метелки полыни.

Вӗчӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Сивӗ ҫумӑр айӗнче шапарса ларнӑ автан пек шӗвӗрӗлсе, начарланса кайнӑскер, вӑл урапа пуҫне хутланса выртнӑ та йӑшӑл та тумасть.

Нахохлившись как петух, исхудавший, Яриле забился в передок телеги и не шевелился.

Вӗчӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Урапа хурал пӳрчӗ тӗлне кӗрлеттерсе ҫитсе чарӑнать те, ун ҫинчен…

А телега подъехала к караулке, остановилась и с нее…

Шахрун // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Ҫав самантра урам вӗҫӗнче шӑнкӑравлӑ урапа сасси илтӗнсе каять.

И в это время с конца улицы донесся звон поддужного колокольчика.

Шахрун // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней