Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

ярса (тĕпĕ: яр) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Вара вӑл усӑнса аннӑ аллине хускатса илчӗ те, сулса ярса, кӑкри ҫине хучӗ.

Потом он двинул повислой рукою — и с размаху положил ее себе на грудь.

III // Николай Сандров. Тургенев И.С. Ҫурхи шывсем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1952. — 142 с.

Хӗр диван ҫине чӗркуҫленсе ларчӗ, аллисемпе пуҫне ярса тытса, пӗр куҫ хӑрпӑкне те мӑчлаттармасӑр, шӑллӗн питне тинкерсе пӑхма пуҫларӗ.

Девушка бросилась на колени возле дивана и, схватив обеими руками голову, не мигая ни одной векою, так и впилась в лицо своему брату.

II // Николай Сандров. Тургенев И.С. Ҫурхи шывсем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1952. — 142 с.

Кондитерскине пӗр 19 ҫулхи хӗр, хура кӑтрисене ҫара хулпуҫҫийӗсем ҫине сапаласа янӑскер, чавса таранах ҫара аллисене тӑсса хӑвӑрт чупса тухрӗ, Санина курсанах ун патне ҫитсе ӑна аллинчен ярса тытрӗ те пӳлӗннӗ сассипе: «хӑвӑртрах, хӑвӑртрах, кунта, хӑтарӑр!» тесе, хӑй хыҫҫӑн сӗтӗрме пуҫларӗ.

В кондитерскую, с рассыпанными по обнаженным плечам темными кудрями, с протянутыми вперед обнаженными руками, порывисто вбежала девушка лет девятнадцати и, увидев Санина, тотчас бросилась к нему, схватила его за руку и повлекла за собою, приговаривая задыхавшимся голосом: «Скорей, скорей, сюда, спасите!»

II // Николай Сандров. Тургенев И.С. Ҫурхи шывсем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1952. — 142 с.

Тӗлӗкри пек сарлакан ярса пусса, хулпуҫҫийӗпе стенана перӗнсе, хӑй умӗнче ҫухӑрашса чупакан пӗчӗк ачасем ҫине ҫапӑна-ҫапӑна утрӗ вӑл коридор тӑрӑх.

Широко шагая, как шагают во сне, она шла по коридору, ударяясь плечом о стену, натыкаясь на малышей, с визгом разбегавшихся перед нею.

XVI // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Хӗрача нарта тупанӗнчен ярса тытрӗ.

Таня схватилась за полоз.

XV // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Йытӑ вӗрсе ярса пӳрт хыҫӗнчен тапса сикрӗ те Коля хыҫҫӑн ыткӑнчӗ.

Он с визгом выскочил из-за дома и кинулся вслед за Колей.

XV // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Таня йывӑҫран ярса тытрӗ.

Таня схватилась за деревце.

XIV // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Женя, ҫухӑрса ярса, ӑна ҫӗре пӑрахрӗ, ҫывӑхра тӑракан хӗрачасем чӑл-пар саланчӗҫ.

Она с криком бросила его на землю, а девочки, стоявшие поближе, разбежались.

XII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Чӑнах та, вӗсем, ҫав пӗҫернӗ чуста татӑкӗсем, ӑшне какай тултарнӑскерсем, ҫав тери тутлӑ, анчах ҫак айвансем ӑна уксус ярса ҫиеҫҫӗ, ӑссӑр ҫынсем!

О, конечно, они чертовски вкусны, эти кусочки вареного теста, набитые розовым мясом, которые эти глупцы поливают уксусом; разве поливают их уксусом, безумные люди!

IX // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Ҫыран хӗрне, тӑм ҫине, пырса ларатӑн та, вӑлтасене шыва ярса пулӑ хыпма пуҫласса кӗтетӗн, пулӑҫсен саккунӗ тӑрӑх хӑвна тивӗҫекен вӑхӑтӑн пӗр минутне те эсӗ сая яманшӑн савӑнатӑн.

А потом сесть на берегу, на глину, наладить удочки и ждать, когда начнется клёв, и знать, что ни одна минута, отпущенная законом охоты на ловлю, тобой не потеряна зря.

VIII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Джима сутса ярса юханшывпа анаталла ӑсатасшӑн пулнӑшӑн вӑл хӑй те кайран кулянчӗ; ҫавӑнпа вӑл хӑйӗн халалӗнче Джима ирӗке кӑларни ҫинчен ҫырса хӑварчӗ.

Ей стало стыдно, что она хотела продать Джима в низовья реки, она это сама говорила; вот она и освободила Джима в своем завещании.

Хӗрӗх иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Халь кӑна каларӑм… чей чашкине патока ярса парсамӑр мана… халь кӑна Данлеп йӑмӑка каларӑм, халь кӑна!

Я только что сказала… передайте-ка мне блюдце с патокой… только что я сказала сестре Данлеп, вот только сию минуту!

Хӗрӗх пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Акӑ ӗнтӗ аппа килчӗ те манран ыйтса пӗлме тытӑнчӗ, анчах эпӗ пӗр ыйтӑвне те ӗретлӗ тавӑрса калаймарӑм, мӗншӗн тесен нимӗн те ӑнкараймастӑп: фермерӗсем ҫав тери пӑлханаҫҫӗ, пӗрисем хурахсене хирӗҫ халех тухмалла, ҫур ҫӗр ҫитесси темиҫе минут кӑна юлнӑ теҫҫӗ, хурах ҫынни сурӑхла макӑрма тытӑниччен тӑхтамалла теҫҫӗ; ҫитменнине тата, Салли аппа хӑпа пӗлмест, эпӗ йӑлт чӗтрене ертӗм, хӑранипе ура ҫинче аран тӑратӑп; пӳлӗм ӑшӑнса кайрӗ, манӑн шлепке ӑшӗнчи ҫу, ирӗлсе, мӑйпа тӑнлав тӑрӑх юхма тытӑнчӗ; пӗр фермерӗ халех хӳшше кайса, вӗсене сыхласа лармалла та пырса кӗрсенех ярса тытмалла тесен, — эпӗ чутах тӳнсе каймарӑм; ҫак вӑхӑтра манӑн ҫамка тӑрӑх ҫу юхса анчӗ.

Наконец тетя пришла и давай меня расспрашивать; только я ни на один вопрос не мог ответить как следует, совсем ничего не соображал, потому что фермеры ужасно волновались: одни хотели сейчас же идти на бандитов, говорили, что до полуночи осталось всего несколько минут, а другие уговаривали подождать, пока бандит не заблеет овцой; да еще тут тетя Салли пристала со своими расспросами, а я весь дрожу и едва стою на ногах от страха; а в комнате делалось все жарче и жарче, и масло у меня под шляпой начало таять и потекло по шее и по вискам; и когда один фермер сказал, что «надо сейчас же идти в хибарку, засесть там и сцапать их, как только они явятся», — я чуть не свалился; а тут масло потекло у меня по лбу.

Хӗрӗхмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Тек ухмахланса вӑхӑта ирттерме кирлӗ мар, хӑвӑртрах Джима илсе тухса тармалла кунтан, унсӑрӑн ку эсрелсем пире те ярса тытаҫҫӗ.

И дурака валять больше нечего, надо поживей удирать вместе с Джимом, пока эти молодчики до нас не добрались.

Хӗрӗхмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ирхи апат ҫисен эпир пит хаваслӑ кӑмӑлпа манӑн кимӗ ҫине лартӑмӑр та юханшыв леш енне пулӑ тытма кайрӑмӑр, кӑнтӑрла ҫиме апат-ҫимӗҫ хамӑрпа пӗрлех илсе кайрӑмӑр; вӑхӑта пит аван ирттертӗмӗр вара, сулла пырса пӑхрӑмӑр, вӑл тӗрӗс-тӗкелех ларать, киле каҫхи апат тӗлне тин таврӑнтӑмӑр; пӑхатпӑр та — пурте хӑраса ӳкнӗ, шуйханчӑк, анкӑ-минкӗсем пек ҫӳреҫҫӗ; пире каҫхи апат ҫисенех ҫывӑрма выртӑр теҫҫӗ, мӗншӗнне каламаҫҫӗ, ҫӗнӗ ҫыру пирки те пӗр сӑмах та шарламаҫҫӗ; пире кирлӗ те мар-ха вӑл, хамӑрах вӗсенчен лайӑхрах пӗлетпӗр; Салли аппа пире пусма тӑрӑх хӑпартса ярса хӑй каялла кайсанах, эпир йӑпӑшт ҫеҫ нӳхрепе чӑмрӑмӑр, унти шкапран йӑпӑр-япӑр ыранхи кӑнтӑр апачӗ валли тӗрлӗ ӗҫме-ҫиме илтӗмӗр те хамӑр пӳлӗме таврӑнтӑмӑр, ҫакӑн хыҫҫӑн тин ҫывӑрма выртрӑмӑр, вунпӗр сехет ҫурӑра каллех тӑтӑмӑр.

После завтрака мы, в самом отличном настроении, взяли мой челнок и поехали за реку ловить рыбу, и обед с собой захватили; очень хорошо провели время, осмотрели плот, нашли, что он в полном порядке, и домой вернулись поздно, к самому ужину; смотрим — все ходят такие перепуганные, встревоженные, что совсем ничего не соображают; нам велели, как только мы поужинаем, в ту же минуту идти спать, а почему — не сказали, и про новое письмо — ни слова; да мы и не нуждались, потому что и так все знали не хуже ихнего; а как только мы поднялись на лестницу и тетя Салли повернулась к нам спиной, мы сейчас же юркнули в погреб, к шкафу, нагрузились провизией на целый обед, перенесли все это к себе в комнату и легли, а около половины двенадцатого опять встали.

Хӗрӗхмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Джим кӑмӑлсӑрланчӗ, апла тӑвиччен «кофене табак ярса хутӑштаратӑп» терӗ, ытти пирки те вӑл питӗ мӑкӑртатрӗ, нимӗн те тӑвасшӑн мар: куршанакпа та аппаланас килмест унӑн, йӗкехӳресем валли купӑс та калас килмест, ҫӗленсене, эрешменсемпе ытти ҫавнашкал чӗрчунсене те алла вӗрентесшӗн мар; ытти ӗҫсене те: перо тӑвассине, чул ҫине ҫырассипе дневник ҫырассине тата урӑх ӗҫсене те пач йышӑнасшӑн мар.

Джим на это сказал, что уж лучше он себе табаку в кофей насыплет, и вообще очень ворчал, ко всему придирался и ничего не желал делать: ни возиться с репейником, ни играть для крыс на гармошке, ни заманивать и приручать змей, пауков и прочих тварей; это кроме всякой другой работы: изготовления перьев, надписей, дневников и всего остального.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ҫатмана чуста ярса ӑна кӑвар ҫине лартрӑмӑр, унтан чусти ҫине хамӑр явнӑ вӗрене майлаштарса хутӑмӑр та ҫиелтен каллех чустапа хупларӑмӑр.

Мы взяли грелку, обмазали ее внутри тестом, поставили на уголья, запихали туда веревку, опять обмазали сверху тестом.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эпир вӗсем урлӑ сан валли мӗн те пулин парса ярса тӑрӑпӑр.

Мы тебе кое-что будем посылать с ними.

Вӑтӑр улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӑл ӑна ярса илчӗ те тытӑнчӗ ҫӗр чавма, пӗр сӑмах чӗнмесӗр ӗҫлет.

А он схватил и давай копать и ни слова мне не говорит.

Вӑтӑр улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Сцена ҫине король сиккелесе тухать те хайхи, тахӑшӗ паллӑ парса систерет, халӑх вара тӳрех сиксе тӑрса вӗсене ярса илет.

Пока бедняга король не начал прыгать по сцене; тут кто-то подал знак, публика повскакала с мест и схватила их.

Вӑтӑр виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней