Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

старик сăмах пирĕн базăра пур.
старик (тĕпĕ: старик) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
— Нумай, — унпа килӗшсе каллех хӗрхӳн кулса илчӗ старик.

— Много, — согласился старик и опять слабо усмехнулся.

Старикпе хӗр тата хӗвел // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 59–64 стр.

Старик питне-куҫне хӑяккӑнтарах пӑхса ӳкерчӗ хӗр.

Девушка рисовала, всматриваясь в лицо старика сбоку.

Старикпе хӗр тата хӗвел // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 59–64 стр.

Старик ӳсӗркелесе илчӗ.

Старик покашлял в ладонь.

Старикпе хӗр тата хӗвел // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 59–64 стр.

Сӗлкӗшшӗн палӑрчӗ старик кулли.

Старик слабо усмехнулся.

Старикпе хӗр тата хӗвел // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 59–64 стр.

Старик ҫине чылайччен пӑхса тӑчӗ хӗр.

Девушка долго смотрела на старика.

Старикпе хӗр тата хӗвел // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 59–64 стр.

Старик пӗр хушӑ нимӗн те чӗнмерӗ, хӗвеле тинкерчӗ, хӑрпӑксӑр хӗрхӗлтӗм кур хупанкисене мӑч-мӑч хупрӗ.

Старик некоторое время молчал, смотрел на солнце, моргал красноватыми веками без ресниц.

Старикпе хӗр тата хӗвел // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 59–64 стр.

— Мӗнле… ӳкерме? — ӑнланмарӗ старик.

— Как это? — не понял старик.

Старикпе хӗр тата хӗвел // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 59–64 стр.

Старик каллех пуҫӗпе сӗлтрӗ.

Старик опять кивнул головой.

Старикпе хӗр тата хӗвел // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 59–64 стр.

Старик пуҫӗпе сӗлтрӗ.

Старик кивнул головой.

Старикпе хӗр тата хӗвел // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 59–64 стр.

Пӗррехинче старик, ҫапла ларнӑ чухне, ҫурӑмӗ хыҫӗнче такамӑн сассине илтрӗ:

Однажды старик, когда он сидел так, услышал сзади себя голос.

Старикпе хӗр тата хӗвел // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 59–64 стр.

Старик хускалмасӑр ларать.

Старик сидел неподвижно.

Старикпе хӗр тата хӗвел // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 59–64 стр.

Ҫак вӑхӑтра вара ыткӑнса юхакан Катунь шывӗ хӗррине ватӑ-ватӑ старик тухать, хӑйӗн яланхи вырӑнне, армак-чармак тунката ҫине, пырса ларать — анакан хӗвеле тимлеме пуҫлать.

И тогда на берег стремительной реки Катуни выходил древний старик, садился всегда на одно место — у коряги — и смотрел на солнце.

Старикпе хӗр тата хӗвел // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 59–64 стр.

Шапӑрр хӑсса кӑларчӗ старик, тӑна кӗчӗ те мана ҫапла сӗнкӗлтетет: пушмак пӑрӑва ҫӑл, эп, мӗн, темех мар, тет…

Из старика вода полилась, очухался, он и маячит мне: телка, мол, спасай, я ничего…

Пахчапа мунча хуҫи // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 52–58 стр.

— Ну, киккирик!.. пӗлетӗн-и! — картранах вӗҫерӗнчӗ старик.

– Ну, это, знаешь! – взорвался старик.

Намӑссӑрсем // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 36–46 стр.

Карчӑксем иккӗшӗ тӗл пулса калаҫасса Глухов старик пӗлнӗ, анчах та калаҫу мӗнпе вӗҫленессе — чухласах ҫитереймен.

Старик Глухов знал, что разговор у старух состоится, но какой – не ведал.

Намӑссӑрсем // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 36–46 стр.

Манӑн, авӑ, Буланихӑри хӗр-тантӑшӑмпа та, эпӗ унтисем-ҫке-ха, шӑп та лӑп ҫакнашкал пулса тухнӑччӗ: старик пырса кӗнӗ, аплалла та каплалла шӑвӑнтарма пикеннӗ сӑмаха, пӑртакран тытать те ҫапла лаплаттарса хурать: «Атя, тет, Кузьмовна, пӗрле пурӑнма тытӑнар».

У меня вон товарка моя задушевная бывшая в Буланихе, где я раньше жила, тоже вот так вот: пришел старик, тары-бары, а потом и говорит: «Давай, мол, Кузьмовна, вместе жить».

Намӑссӑрсем // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 36–46 стр.

Старик вара тытӗ те ҫапла лаплаттарса хурӗ: «эппин, мӗн тума юрать вара манӑн?»

А старик подумает, да и скажет: «Чего же тада и можно-то?»

Намӑссӑрсем // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 36–46 стр.

Старик ҫапла шухӑш патне пырса тухрӗ: ҫаврӑнас та каялла, калас ӑна, унран нимӗнле пулӑшу та кирлӗ мар, хамах мӗнле те пулин майлаштаркалӑп.

Старик даже подумал: не вернуться ли да не сказать ей, что не надо никакой ее помощи, сам как-нибудь управлюсь.

Намӑссӑрсем // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 36–46 стр.

Пылне старик илсе килнӗ.

Старик приносил в туеске мед.

Намӑссӑрсем // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 36–46 стр.

Унччен мӗнле пулнӑ: калӑпӑр, пурӑнса ҫитет старик хӑй ватлӑхне — никама та кирлӗ мар.

Раньше как: дожил старик до глубокой старости – никому не нужон.

Намӑссӑрсем // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 36–46 стр.

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней