Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

ниҫта сăмах пирĕн базăра пур.
ниҫта (тĕпĕ: ниҫта) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
— Эсӗ ниҫта та каймарӑн-и? — ыйтрӗ вӑл.

— Ты никуда не ходила? — спросил он.

XVIII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

— Эпир ӑна ниҫта та курман.

— Мы ее нигде не видели.

XVII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Учительницӑн тепӗр аллинчен пӗчӗк арҫын ача тытнӑ, ку тата ниҫта та каясшӑн мар пек туйӑнать.

А за другую руку учительницы держался маленький мальчик, который, казалось, никуда не хотел уходить.

XV // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Тек вӑл ниҫта та васкамарӗ.

Больше она никуда не торопилась.

XIII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

— Эпӗ, сӑмахран, — терӗ Филькӑна Коля, — кушаксене юратмастӑп, ниеплисене те: пула тытма ҫӳрекеннисене те, ниҫта ҫӳременнисене те.

— А я, например, — сказал Фильке Коля, — не люблю кошек никаких: ни тех, которые ходят ловить рыбу, ни тех, которые не ходят никуда.

VIII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Анчах Таня ӑна каласа пӗтерме памарӗ: — Эпӗ ҫакӑнта, ҫак таврара, ҫак хулара ҫуралнӑ, урӑх ниҫта та пулса курман, — терӗ вӑл, — ҫапах упасем ҫинчен кунта мӗншӗн ҫав тери нумай калаҫнинчен тӗлӗнетӗп.

Но Таня прервала его: — Я родилась здесь, в этом краю и в этом городе, и нигде не бывала в другом месте, — сказала она, — но всегда удивлялась, почему здесь так много говорят о медведях.

I // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Вӑл ҫырусем инкек туса хурасса пӗлнӗ эпӗ; сирӗн пурпӗрех ниҫта та васкамалла мар тесе шутларӑм та…

Я так и знал, что они наделают беды; думал, вам все равно спешить некуда…

Хӗрӗх иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ниҫта та тарман вӑл.

Никуда он не убежал.

Хӗрӗх иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Тархасшӑн ниҫта та ан кай.

— Оставайся, где ты есть.

Хӗрӗх пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Малалла эпӗ ӑна Сайлас тетене мӗн каланинех каларӑм, вӑл вара пире каҫаратӑп терӗ, арҫын ача-пӑчаран урӑххине мӗн кӗтӗн, вӗсем пурте ҫавнашкал алхасма юратаҫҫӗ, юрать-ха, питӗ пысӑк инкекех пулман, ытлашши пӑшӑрханма кирлӗ мар, пулнӑ-иртнӗ, тав турра, хӑйсем тӗрӗс-тӗкел, чӗрӗ-сывӑ юлнӑ, ниҫта та ҫухалман терӗ.

Ну а дальше я ей рассказал все то, что рассказывал дяде Сайласу; а она сказала, что прощает нас, да, может, особенно и прощать нечего — другого от мальчишек ждать не приходится, все они озорники порядочные, сколько ей известно; и раз ничего плохого из этого не вышло, то надо не беспокоиться и не сердиться на то, что было и прошло, а благодарить бога за то, что мы живы и здоровы и никуда не пропали.

Хӗрӗх пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ниҫта та кайман-ҫке, — тетӗп эпӗ, — Сидпа иксӗмӗр таркӑн негра хӑваларӑмӑр.

— Нигде я не был, — говорю, — просто мы ловили беглого негра вместе с Сидом.

Хӗрӗх пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Халех хӑна пӳлӗмне кӗрсе лар, эпӗ пыриччен ниҫта та ан кай.

— Ступай сию минуту в гостиную и сиди там, пока я не приду.

Хӗрӗхмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

«Ҫак йӗкехӳресемпе ҫӗленсене пула ниҫта выртса ҫывӑрма ҫук, — тет вӑл, — ҫитменнине, арман чулӗ те кравать ҫинчех; вырӑнӗ пулсан та ҫывӑрса каяймастӑн — мӗн кӑна тумаҫҫӗ пуль кунта; вӗҫӗм ҫапла, мӗншӗн тесен ку чӗрчунсем черетпе ҫывӑраҫҫӗ: ҫӗленсем ҫывӑрнӑ вӑхӑтра йӗкехӳресем «палуба» ҫинче; йӗкехӳресем ҫывӑрса кайсан, ҫӗленсем вахтӑра; вӗсенчен хӑшӗ те пулин кирек хӑҫан та ун аякӗ айӗнче, йӗркеллӗ вырнаҫса выртма памаҫҫӗ, теприсем ун тӑрӑх циркри пек сиккелеҫҫӗ; енчен вӑл урӑх вырӑн шырама тӑрсан, ӑна эрешменсем сырса илеҫҫӗ.

И он говорил, что ему даже спать негде из-за всех этих крыс и змей, да еще и жернов тут же в кровати; а если бы даже и было место, все равно не уснешь — такое тут творится; и все время так, потому что все эти твари спят по очереди: когда змеи спят, тогда крысы на палубе; а крысы уснут, так змеи на вахте; и вечно они у него под боком, мешают лечь как следует, а другие скачут по нему, как в цирке; а если он встанет поискать себе другого места, так пауки за него принимаются.

Вӑтӑр тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Хӑй ҫаплах ҫиллес, ниҫта кайса кӗреймест.

А сама и сердится, и не знает, что делать.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Шырарӑм-шырарӑм, пӗтӗм ҫурта ухтартӑм, тинке тухрӗ, — тет, — ниҫта та санӑн тепӗр кӗпӳне тупаймарӑм!

А потом и говорит: — Я искала-искала, весь дом перевернула и просто ума не приложу, куда могла деваться твоя другая рубашка!

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Енчен эпир тӗрме ҫыннисем пулсан татахчӗ хуть, мӗншӗн тесен вӑхӑт темӗн чухлӗ пулатчӗ, ниҫта та васкамалла марччӗ; чавасса та кунсерен пилӗкшер минут ҫеҫ чавма лекетчӗ, — хуралҫӑсем улшӑннӑ вӑхӑтра, — ҫавӑнпа алӑсем те хӑмпӑланман пулӗччӗҫ, ҫул хыҫҫӑн ҫул чавӑттӑмӑр, йӑлтах тӗрӗс, йӗрке ыйтнӑ пек пулса пырӗччӗ.

Если бы мы были узники, ну тогда еще так, потому что времени у них сколько угодно, торопиться некуда; да и копать пришлось бы пять минут в день, пока сменяют часовых, так что и волдырей на руках не было бы; вот мы и копали бы себе год за годом, и все было бы правильно — так, как полагается.

Вӑтӑр улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Пирӗн ниҫта та васкамалла мар-ҫке, атя пӑхкалар.

Спешить нам некуда, так давай еще посмотрим.

Вӑтӑр тӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Айӑплӑ ҫын, хӑйне ниҫта кайса кӗрейми хӗстерсе ҫитерсен, чӑннине калать пулсан, вӑл, ман шутпа, теветкеллӗ ӗҫ тӑвать, ну, эпӗ хам, паллах, ун пек туса курман, ҫирӗплетсех калаймастӑп, ҫавӑн пек пуль тетӗп кӑна, халӗ ак манӑн ӗҫ-пуҫ ҫавӑн пек килсе тухрӗ те, туршӑн та, тӗрӗссине каланине нимӗн те ҫитмест пуль тетӗп, ҫапах та тӗрӗссине калани суйни пекех хӑрушӑ мар.

Думаю: по-моему, человек, который возьмет да и скажет правду, когда его припрут к стенке, здорово рискует; ну, сам я этого не испытал, так что наверняка сказать не могу, но все-таки похоже на то; а тут такой случай, что, ей-богу, лучше сказать правду, да оно и не так опасно, как соврать.

Ҫирӗм саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Йӑпӑр-япӑр хӑна пӳлӗмне чӑматӑп, унта-кунта пӑхатӑп, укҫа хутаҫҫине тупӑксӑр пуҫне ниҫта пытарма та ҫук.

Я скорей в гостиную, оглянулся по сторонам — вижу, мешок спрятать некуда, кроме гроба.

Ҫирӗм ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Тепӗр чухне ҫак ҫынсем, киленӗҫ ытларах пултӑр тесе, пӗр-пӗр ҫапкаланчӑк йытта скипидар сӗрсе вут тивертсе яраҫҫӗ, хӳри ҫине шӑвӑҫ татӑкӗ ҫакаҫҫӗ, мӗскӗн йытӑ вара, ниҫта кайса кӗреймесӗр, чунӗ тухичченех.

Разве только если смазать бездомную собачонку скипидаром и поджечь ее или навязать ей на хвост жестянку, чтоб она бегала, пока не околеет.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней