Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

хӗрӗ сăмах пирĕн базăра пур.
хӗрӗ (тĕпĕ: хӗрӗ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Хӗрӗ тарӑхнипе урипе тапса, кӑшкӑрса каллех калать:

Девочка капризно топала ногой и в повышенном тоне повторяла:

VII. Фотографи карточки // Александр Ярлыкин. Валентин Катаев. Пӗччен парус шуррӑн курӑнать. Александр Ярлыкин куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949

Ашшӗпе хӗрӗ татти-сыпписӗр ак ҫапла сӑмахласа пыраҫҫӗ: — Атте, ман ӗҫес килет.

Между отцом и дочерью все время происходил следующий диалог: — Папа, мне хочется пить.

VII. Фотографи карточки // Александр Ярлыкин. Валентин Катаев. Пӗччен парус шуррӑн курӑнать. Александр Ярлыкин куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949

Юлашкинчен, палуба ҫине юлнӑ тепӗр хӗрӗ, чип-чипер пулсан та, хӑй питӗ кутӑннине, ачашшине палӑртрӗ.

И, наконец, оставшаяся на палубе девочка, несмотря на свою несомненную красоту и элегантность, оказалась неслыханной капризой и плаксой.

VII. Фотографи карточки // Александр Ярлыкин. Валентин Катаев. Пӗччен парус шуррӑн курӑнать. Александр Ярлыкин куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949

Кусем ача пуҫне темӗнле авалхи, вӑрманти тата юмахри шыв арманӗ, юмӑҫ арман хуҫи, хӑрушӑ шыв авӑрӗ тата унта шапа пулса пурӑнакан патша хӗрӗ ҫинчен илтнӗ юмахсене аса илтерчӗ.

Что-то очень древнее, удельное, лесное, говорившее детскому воображению о водяной мельнице, колдуне-мельнике, омуте и царевне-лягушке.

IV. Шӑвармалли вырӑн // Александр Ярлыкин. Валентин Катаев. Пӗччен парус шуррӑн курӑнать. Александр Ярлыкин куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949

Ӑнланатӑп эп, Мускав хӗрӗ!

Я ведь понимаю, москвичка!

22 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Ахӑрнех, кил хӗрӗ Саша яла кайнӑ пулас, Игорь — Мускава ҫитеймен…

Должно быть, работница Стеша уехала в деревню, а Игорь до Москвы не добрался…

21 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

— Эпӗ вӗсен хӗрӗ, Серафима Крупицына.

— Я их дочка, Серафима Крупицына.

21 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Тен, хӗрӗ хӑй вӗсене пӑрахса кайнӑ пуль?

А может, дочка их бросила?

20 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Эпир санпа, Мускав хӗрӗ, Сталин юлташ приказӗ тӑрӑх вӑрҫӑри чеелӗхпе ӗҫлетпӗр.

Мы с тобой, доченька московская, действуем по приказу главного командования — на военную хитрость.

16 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

— Кам хӗрӗ?

— Чья така, дочка?

16 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Халь ӗнтӗ вӑл, куратӑр, пӗччен юлать, Ну, Стеша пур, тейӗпӗр, кил хӗрӗ, хуҫалӑха вӑл тыткалӗ, кӳршӗсем те: пӑхкалӑпӑр, терӗҫ.

Теперь остается он, значит, один, Ну Стеша, домработница, по хозяйству приглядит, да соседи обещали.

7 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

«Эсир пуян маррине пӗлетӗп эпӗ», тенӗ вӑл, — «анчах эпӗ Миронов капитан хӗрӗ умӗнче парӑмлӑ.

«Знаю, что вы не богаты, — сказала она, — но я в долгу перед дочерью капитана Миронова.

Вунтӑваттӑмӗш сыпӑк. Суд // Михаил Сироткин, Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Капитан хӗрӗ. Вырӑсларан Н.Т. Ваҫанккапа М.Я. Сироткин куҫарнӑ. Чӑваш АССР государство издательстви, 1940

— Капитан Мироновӑн хӗрӗ?

— Капитана Миронова!

Вунтӑваттӑмӗш сыпӑк. Суд // Михаил Сироткин, Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Капитан хӗрӗ. Вырӑсларан Н.Т. Ваҫанккапа М.Я. Сироткин куҫарнӑ. Чӑваш АССР государство издательстви, 1940

— Эпӗ Миронов капитан хӗрӗ.

— Я дочь капитана Миронова.

Вунтӑваттӑмӗш сыпӑк. Суд // Михаил Сироткин, Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Капитан хӗрӗ. Вырӑсларан Н.Т. Ваҫанккапа М.Я. Сироткин куҫарнӑ. Чӑваш АССР государство издательстви, 1940

Марья Ивановна хӑйӗн пулас кунҫулӗ ҫавӑнта кайса килнинчен килет тесе, вӑл, хӑй чӑн ӗҫшӗн хӗн курса вилнӗ ҫыннӑн хӗрӗ пулнӑ мӑй, вӑйлӑ ҫынсенчен хӳтӗлӗхпе пулӑшу шырама каясшӑн пулни ҫинчен пӗлтернӗ.

Марья Ивановна отвечала, что вся будущая судьба ее зависит от этого путешествия, что она едет искать покровительства и помощи у сильных людей, как дочь человека, пострадавшего за свою верность.

Вунтӑваттӑмӗш сыпӑк. Суд // Михаил Сироткин, Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Капитан хӗрӗ. Вырӑсларан Н.Т. Ваҫанккапа М.Я. Сироткин куҫарнӑ. Чӑваш АССР государство издательстви, 1940

Вӗлернӗ Миронов капитанӑн хӗрӗ вӗт вӑл.

Это дочь покойного капитана Миронова.

Вунвиҫҫӗмӗш сыпӑк. Арӗслени // Михаил Сироткин, Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Капитан хӗрӗ. Вырӑсларан Н.Т. Ваҫанккапа М.Я. Сироткин куҫарнӑ. Чӑваш АССР государство издательстви, 1940

— Шутласа пӑх-ха хӑвах, — терӗм эпӗ ӑна, — Миронов хӗрӗ чӗрӗ, тесе калама юратчӗ-и вара санӑн ҫыннусем умӗнче?

— Сам ты рассуди, — отвечал я ему, — можно ли было при твоих людях объявить, что дочь Миронова жива.

Вуниккӗмӗш сыпӑк. Тӑлӑх // Михаил Сироткин, Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Капитан хӗрӗ. Вырӑсларан Н.Т. Ваҫанккапа М.Я. Сироткин куҫарнӑ. Чӑваш АССР государство издательстви, 1940

Эсӗ вӗт манӑн вилнӗ пиччен, юратнӑ пиччен хӗрӗ.

Но ты — дочь моего покойного любимого брата.

Улттӑмӗш сыпӑк // Валентин Урташ, Илпек Микулайӗ. Вениамин Каверин. Икӗ капитан. Валентин Урташпа Николай Илпек куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

Устя Бирюкова, Коревановсен крепостной хӗрӗ — Сима Крупицына…»

Устя Бирюкова, крепостная Кореванова, — Сима Крупицына…»

11 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Вара эпӗ, хама театрта вӗрентнӗ пек, позицине тӑрса, кӗтӳҫ хӗрӗ ҫинчен юрласа ятӑм.

И я, встав в позицию, как учили меня на театре, пою песенку о пастушке.

9 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней