Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

кинора (тĕпĕ: кино) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Унсӑр пуҫне тата, ӑмсантараканни ҫакӑ та пур унӑн: кирек мӗн курмалли ҫӗрте — концертра-и, митингра-и е кинора — умри пӗр пуҫ та, пӗр папахӑ та, хӗрсен шаль тутри е хальхи ҫӳллӗ моднӑй прическӑсем те Аполлона чӑрмантармаҫҫӗ.

И по этой причине, и отчасти потому, что при всех зрелищных мероприятиях — на концерте ли, на митинге, в кино ли — Аполлону ни одна маячившая впереди голова, ни одна папаха, ни одна девичья шаль или, теперь, высокая модная прическа — ничто не помеха.

Аполлон Стышной // Асклида Соколова. Алексеев, Михаил Николаевич. Ҫӑкӑртан асли ҫук: [повеҫ] / М. Н. Алексеев. — Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1967. — 192 с.

Кинора Чапаев та, Максим та пулнӑ, «Эпир — Кронштадтран» фильмри ачасене те, «Пысӑк награда» картинӑри пограничниксемпе разведчиксене те, «Хастарлӑх» тата «Истребительсем» фильмри летчиксене те, «Кочин инженер йӑнӑшне» те курнӑ — пурте вӗсем пирӗншӗн пурнӑҫланайми ӗмӗт вырӑнӗнче пулнӑ.

В кино и Чапаев был, и Максим, и мальчишки из фильма «Мы из Кронштадта», и пограничники, и разведчики из «Высокой награды», и «Ошибки инженера Кочина», и летчики из «Мужества» и «Истребителей» — все это было мечтой, но несбыточной.

1944-мӗш ҫул // Александр Галкин. Баруздин С.А. Пӗр ҫулпах: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1970. — 308 с.

Вадя шухӑшларӗ-и, шухӑшламарӗ-и — пӑхрӗ те кантӑкран, темле ним пӗлтерӗшсӗр: — Эпӗ унашкал маневрсене кинора та вунна яхӑн курнӑ, — терӗ.

Вадя подумал или просто отвлекся — посмотрел в окно, потом безразлично сказал: — Я и в кино видел такие маневры раз десять.

1941-мӗш ҫул // Александр Галкин. Баруздин С.А. Пӗр ҫулпах: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1970. — 308 с.

Чапаев хумсем айне путса вилнине кинора курнӑ чух сирӗншӗн мар вӗт макӑрнӑ эпӗ, кӑнса выртасчӗ сирӗн!..»

Не для вас же, чтобы вы сдохли, плакал я, когда видел в кино, как гибнет в волнах Чапаев!»

Параппанҫӑ кун-ҫулӗ // Леонид Агаков. Гайдар, Аркадий Петрович. Параппанҫӑ кун-ҫулӗ: повесть; вырӑсларан Л.Агаков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1957. — 132 с.

Унтан, эпӗ кинора курнӑ пек, вӗсем укҫине валеҫеҫҫӗ, ӗҫкӗ тӑваҫҫӗ, эрех ӗҫеҫҫӗ те хӗрсемпе «Путевка в жизнь» картинӑри пек «Елки-палки, лес густой» текен ташша е «Шумит ночной Марсель» картинӑри пек «Танго смерти» текен ташша ташлаҫҫӗ.

Потом, как я видел в кино, они делят деньги, устраивают пирушку, пьют водку и танцуют с девчонками танец «Елки-палки, лес густой», как в «Путевке в жизнь», или «Танго смерти», как в картине «Шумит ночной Марсель».

Параппанҫӑ кун-ҫулӗ // Леонид Агаков. Гайдар, Аркадий Петрович. Параппанҫӑ кун-ҫулӗ: повесть; вырӑсларан Л.Агаков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1957. — 132 с.

Киле вара темле сӳрӗкленсе, шухӑша кайнӑ пек пулса килетчӗ, анчах кинора мӗн курнине аттене те, мана та нихҫан та каласа кӑтартмасчӗ.

Домой возвращалась тогда рассеянная, задумчивая и, что там в кино видела, никогда ни отцу, ни мне не рассказывала.

Параппанҫӑ кун-ҫулӗ // Леонид Агаков. Гайдар, Аркадий Петрович. Параппанҫӑ кун-ҫулӗ: повесть; вырӑсларан Л.Агаков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1957. — 132 с.

Кинора хам куртӑм.

Я в кино видел.

Ҫара тихасем // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 98–104 с.

Кинора курнӑ эп вӗсене.

Я про партизан в кино видел.

Партизан йысна // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 57–62 с.

Пӗррехинче ачасем снаряд ӳкнӗ хыҫҫӑн епле тӗтӗмпе тӑпра сирпӗнсе тухнине кинора курнӑччӗ.

Когда-то в кино ребята видели черные столбы дыма и земли от рвущихся снарядов.

«Калуга — Марс» // Илпек Микулайӗ. Юрий Сотник. Курман-илтмен кайӑк; вырӑсларан Микулай Илпек куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 119–137 с.

Ӗнтӗ виҫӗ уйӑх хушши пӗрре кинора пулса курман: тек укҫа перекетлерӗм.

Я три месяца в кино не ходил: все копил средства.

Вовка Грушинӑн «Архимечӗ» // Илпек Микулайӗ. Юрий Сотник. Курман-илтмен кайӑк; вырӑсларан Микулай Илпек куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 69–84 с.

Унтан вӑл сасартӑк юрлама пӑрахать, анчах кинора е радио тӑрӑх илтнӗ асран кайман юрӑ ун чӗринче кунӗпех пӗр шӑпланмасӑр янӑрать…

Он тут же умолкал, по навязчивая, услышанная в кино или по радио песенка звучала в нем, не стихая, весь день.

15 // Николай Сандров. Елизар Мальцев: роман. Пӗрремӗш кӗнеке. Николай Сандров куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1963. — 384 с.

«Коробин мана кинора тупни лайӑх пулчӗ-ха!» — шухӑшларӗ Вершинин, темскершӗн савӑнма пӑрахмасӑр.

«Хорошо, что Коробин нашел меня в кино!» — не переставая чему-то радоваться, думал Вершинин.

23 // Николай Сандров. Елизар Мальцев: роман. Пӗрремӗш кӗнеке. Николай Сандров куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1963. — 384 с.

Вӑл кинора чухне никам та иртӗхмест.

Когда он сидит в кино, никто не безобразничает.

3 // Николай Сандров. Елизар Мальцев: роман. Пӗрремӗш кӗнеке. Николай Сандров куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1963. — 384 с.

Мӗн каласси пур, ҫав майлӑрах сценӑсене, паллах, кинора ҫеҫ мар, калӑпӑр, чӑн пурнӑҫра та курма пулать пулсан та, ун пек сценӑсем питех те япӑхскерсем.

Что и говорить, такого рода сцены весьма примитивны, хотя, разумеется, нечто подобное и можно встретить не только, скажем, в кино, но и в действительности.

XXVI // Александр Яндаш. Бабаевский, Семен Петрович. Ҫӗр ҫинчи ҫутӑсем: роман; вырӑсларан Исаак Никифоров куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 7–514 с.

Кинора умлӑ-хыҫлӑ ултӑ хут «Чапаева» пӑхнӑ хыҫҫӑн ҫар ҫынни пулма хатӗрлене пуҫларӗ, шанкӑ ҫине утланса, лапсӑркка ҫӗлӗклӗ тӑшман пуҫӗсене йывӑҫ хӗҫпе каса-каса, кил хушшинче сиккипе чупса ҫӳрерӗ.

А шесть раз подряд посмотрев в кино «Чапаева», начал готовить себя к военной будущности и, оседлав хворостину, гарцевал во дворе, на полном скаку рубя деревянной шашкой воображаемые вражеские головы в папахах.

Тӑваттӑмӗш сыпӑк // Тани Юн. Лев Кассиль. Кӗҫӗн ывӑл урамӗ: повесть. Тани Юн куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР Государство Издательстви, 1953.

Мафи ҫыннисем наркотика пӗр ҫемҫе тетте ӑшне пытарнине кинора та курнӑччӗ эп.

Я видел в одном фильме, мафия прятала наркотики в детской мягкой игрушке.

Улттӑмӗш сыпӑк // Галина Матвеева. Килти архив

Кун пеккине Женя кинора ҫеҫ курнӑ.

Такое Женя видела только в кино.

Тӑваттӑмӗш сыпӑк // Галина Матвеева. Килти архив

Малтан эп турткаланарах тӑтӑм, унтан тӳсеймерӗм, урай варрине шуса тухрӑм, тӑпӑртатма пуҫларӑм, хама кинора вӗрентнӗ пек, алла тутӑр тытса, пӳлӗм тавра кӑлтӑрмач пек-юха-юха ҫаврӑнтӑм.

Я сперва не решалась, а потом вышла на середину вагона, затопала дробно, как меня учили когда-то для кино, и пошла, пошла, пошла по кругу с платочком…

19 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

кинора та ӳкмен, ҫапах та — пирӗн ялсем начар мар, атьӑр пӗрле — яра пар!

в кино не снятые, а ну-кось, походи перед нами!

19 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Калӑр-ха, кинора ӳкернӗшӗн мӗн чухлӗ тӳлеҫҫӗ?

А сколько платят, если съемку делают?

19 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней