Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

директорша (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Директорша Валовӑна пуҫласа «Нюра» терӗ.

И директорша впервые назвала Валову «Нюрой».

Чӑмӑр Танька пӑр ирӗлтерчӗ // Тани Юн. Карнаухова И. В. Туслӑ ачасем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 256 с.

Уроксем пӗтсен Леночкӑна директорша патне чӗнчӗҫ.

После уроков Леночку позвали к директорше.

Ленӑна ҫав тери йывӑр // Тани Юн. Карнаухова И. В. Туслӑ ачасем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 256 с.

«Ав мӗнлескер! — директорша ҫинчен шухӑшларӗ Чижик, — каллех тем ҫырса хучӗ ӗнтӗ, кайран Леночкӑна вӑрҫать вара!»

«У, какая! — думала она про директоршу, — опять что-то записала, а потом ругать Лену будет!»

Ленӑна ҫав тери йывӑр // Тани Юн. Карнаухова И. В. Туслӑ ачасем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 256 с.

Директорша Чижик патнелле ҫаврӑнчӗ.

Заведующая повернулась к Чижику.

Ҫу иртрӗ // Тани Юн. Карнаухова И. В. Туслӑ ачасем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 256 с.

— Ку директорша.

— Это заведующая.

Ҫу иртрӗ // Тани Юн. Карнаухова И. В. Туслӑ ачасем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 256 с.

Пӗреххинче ӑна директорша ун аппӑшне ҫав Беликов майлӑрах курӑмлӑ, такам та хисеплекен ҫынна качча парсан лайӑх пуласси ҫинчен каласа пӑхсан, вӑл сиввӗн пӑхса илнӗ те мӑкӑртатса каланӑ:

И когда однажды директорша намекнула ему, что хорошо бы пристроить его сестру за такого солидного, всеми уважаемого человека, как Беликов, то он нахмурился и проворчал:

Хупӑлчари этем // Иван Мучи. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 100–125 стр.

Театрта директорша, ложе туянать, кайран пӑхатпӑр, веер пек сарӑлса ун ложинче Варенька лара парать, сӑн-пичӗ ҫинче савӑнӑҫ, телей ҫутӑлса тӑрать, унпа юнашар пӗчӗк Беликов, килӗнчен хыпкӑчпа кӑларса килнӗ пек вӗчӗрхенсе ларать.

Директорша берет в театре ложу, и смотрим — в ее ложе сидит Варенька с этаким веером, сияющая, счастливая, и рядом с ней Беликов, маленький, скрюченный, точно его из дому клещами вытащили.

Хупӑлчари этем // Иван Мучи. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 100–125 стр.

Директорша, инспекторша тата гимназири хамӑрӑн пӗтӗм хӗрарӑмсем, хӑйсен кунҫулӗсен тӗллевне труках куракан пулса кайнӑ пек, йӑпӑр-япӑрланса ҫитрӗҫ.

Директорша, инспекторша и все наши гимназические дамы ожили, даже похорошели, точно вдруг увидели цель жизни.

Хупӑлчари этем // Иван Мучи. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 100–125 стр.

— Беликов хӗрӗхрен тахҫанах иртнӗ, ку вара вӑтӑрта… — тесе хӑй шухӑшне уҫҫӑнтарах ӑнлантарса пачӗ директорша.

— Ему давно уже за сорок, а ей тридцать… — пояснила свою мысль директорша.

Хупӑлчари этем // Иван Мучи. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 100–125 стр.

— Кусене мӑшӑрлантарса ярсан хӳхӗм пулмалла, — терӗ мана директорша шӑппӑн.

— А хорошо бы их поженить, — тихо сказала мне директорша.

Хупӑлчари этем // Иван Мучи. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 100–125 стр.

Страницы:
  • 1

Сайт:

 

Статистика

...подробней