Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

Зорина (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Лида Зорина хӑвӑрт пуҫне ҫӗклесе пӑхрӗ.

Лида Зорина быстро поднимает голову.

54 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Лида Зорина Вальӑн сивӗ аллисене питҫӑмарти ҫумне тытса чӑмӑртать, вӗрсе ӑшӑтма тӑрӑшать, Марина Ивановна ҫине пӗшкӗнсе пӑхать.

Лида Зорина прижимает к лицу холодные руки Вали, греет их горячим дыханием, низко наклоняется над Мариной Ивановной.

49 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Сборсем те ӗлӗкхи пекех пулаҫҫӗ и, ҫапла-и? — ыйтрӗ Лида Зорина.

И сборы, как раньше? — спрашивала Лида Зорина.

45 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Зорина звеньевой! — терӗ Валя савӑнӑҫлӑн, хӗрачасене учительницӑпа паллаштарса.

А Зорина звеньевая! — радостно представила их учительнице Валя.

45 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

— Шкула пынӑ чухне пурте кӑшкӑраҫҫӗ: «Аван-и, Лида! Аван-и, Зорина!» теҫҫӗ.

— Когда еще только подходишь к школе, все кричат: «Здравствуй, Лида! Зорина, здравствуй!»

44 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Лида Зорина тантӑшӗсем ҫине сулхуллӑн пӑхать:

Лида Зорина печально смотрит на подруг:

44 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

— Ҫӗр ҫинче фашистсем пулман пулсан, епле лайӑх пурӑннӑ пулӗччӗҫ-ши ҫынсем! — тет Лида Зорина шухӑша кайса.

— Как хорошо жили бы люди, если б не было на земле фашистов! задумчиво говорит Лида Зорина.

44 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Сирень те пурччӗ! — терӗ Лида Зорина васкавлӑн.

И сирень была! — заторопилась Лида Зорина.

40 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Эпир вӗсем кама та пулин тытнӑ пуль тесе хӑрарӑмӑр, — терӗ Зорина.

Мы боялись, что они схватили кого-нибудь, — сказала Зорина.

40 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

— Пульӑсем, — терӗ Лида Зорина.

— Пули, — подсказала Лида Зорина.

40 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Валя Степанова, Лида Зорина, Нюра Синицына…

Валя Степанова, Лида Зорина, Нюра Синицына…

39 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

«Валя Степанова, Лида Зорина, Нюра Синицына…

«Валя Степанова, Лида Зорина, Нюра Синицына…

18 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

— Лида Зорина!

— Лида Зорина!

17 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

— Трубачев, Одинцов, Булгаков, Мазин, Русаков, Степанова, Зорина, Синицына, Малютин…

— Трубачев, Одинцов, Булгаков, Мазин, Русаков, Степанова, Зорина, Синицына, Малютин…

17 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Синицынӑпа Зорина вӗри ҫӗрулмие валеҫсе пачӗҫ.

Синицына с Зориной раздавали горячую картошку.

16 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

— Эпӗ ҫумӑр ҫӑвать тесе, — терӗ ӑна Зорина пӑшӑлтатса.

— Я думала, дождь идет, — прошептала ей Зорина.

10 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Палаткӑсем хыҫӗнчен Лида Зорина чӗрне вӗҫҫӗн утса тухрӗ те пӑшӑлтатса: — Мана такам ҫӳренӗ пек туйӑнчӗ… — терӗ.

Из-за палаток вышла на цыпочках Лида Зорина и тихонько прошептала: — Мне показалось — кто-то ходит…

10 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Лёньӑн юлташӗ Лида Зорина лагерӗн тепӗр вӗҫӗнче, пысӑк тунката патӗнче, тӑрать.

Подчасок Лени — Лида Зорина спокойно стояла около большого пня с другой стороны лагеря.

10 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

— Пире пӑрусем килӗшрӗҫ! — кӑшкӑрса ячӗ Лида Зорина.

— Нам телятки понравились!.. — закричала Лида Зорина.

6 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

— Христина аппа, Колокольчик ятлӑ пултӑр! — кӑшкӑрчӗ Лида Зорина чӑтаймасӑр картишӗнчен.

— Тетя Христина, пусть будет Колокольчиком! — не стерпев, крикнула Лида Зорина со двора.

6 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней