Корпус чувашского языка

Поиск

Шырав ĕçĕ:

Сайлас (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Ӑпӑр-тапӑр купинче тупнӑ леш тазпа эпир нимӗн те пӗҫермерӗмӗр, унӑн шӑтӑкӗсене сӗрсе лартнӑ замазка хӑйпӑнса ӳкӗ терӗмӗр; ун вырӑнне пирӗн валли Сайлас тетен питӗ селӗм пӑхӑр ҫатма тупӑнчӗ, йывӑҫ авӑрлӑскер, — ӑна вӑл пит упраса тыткалать, мӗншӗн тесен ку япалана унӑн мӑн аслашшӗсенчен пӗри, Англирен илсе килсе, пӗтӗм чунтан парнеленӗ, вӑл Вильгельм Завоевательпе пӗрле «Мейфлауэр» карап ҫинче-и е малтанхи урӑх карапсенчен пӗрин ҫинче ларса килнӗ пулать.

В умывальном тазу мы никаких пирогов не пекли — боялись, что замазка отвалится; зато у дяди Сайласа оказалась замечательная медная грелка с длинной деревянной ручкой, он ею очень дорожил, потому что какой-то там благородный предок привез ее из Англии вместе с Вильгельмом Завоевателем на «Мейфлауэре» или еще на каком-то из первых кораблей.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Туршӑн та пӗлместӗп, Салли, — тӳрре тухма тӑрӑшнӑ пекрех калаҫать Сайлас тете, — пӗлнӗ пулсан калаттӑмччӗ ӗнтӗ.

— Право, не знаю, Салли, — говорит дядя, вроде как бы оправдываясь, — а не то я бы тебе сказал.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Салли аппа ҫаплах чарӑнмасть, вӑрҫать те вӑрҫать, ыттисем вара ҫӑвар уҫма та хӑраҫҫӗ, унччен те пулмасть, Сайлас тете хӑйӗн кӗсйинчен леш кашӑка туртса кӑларать, хӑй кӑн-кан пӑхкалать.

А тетя Салли развоевалась, просто удержу нет, зато все остальные притихли и присмирели; и вдруг дядя Сайлас выуживает из кармана эту самую ложку, и вид у него довольно глупый.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Паянах эпӗ пӗтӗм шӑтӑксене пӑкӑласа тухатӑп, — терӗ Сайлас тете, вӑл питӗ кулянать пулас.

— Я сегодня же заткну все дыры, — говорит дядя Сайлас, а сам, видно, расстроился.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Ну, ку санӑн айӑпу мар, Сайлас: май килсен, эсӗ ӑна та ҫухатма пултарӑн-ха та.

— Ну, это уж не твоя вина, Сайлас; было бы можно, так ты бы ее потерял, я думаю.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Тӗлӗнмелле, — терӗ Сайлас тете, — эпӗ хам та нимӗн те ӑнланмастӑп.

Дядя Сайлас сказал: — Удивительное дело, я и сам ничего не понимаю.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Унтан сӗтел хушшине лартӑмӑр та, Том тӑхлан кашӑка Сайлас тете кӗсйине ячӗ.

Потом мы сели за стол, и Том опустил оловянную ложку в дядин карман.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Пӗр пӑтине эпир Салли аппа саппунӗн кӗсйине чикрӗмӗр, саппунӗ пукан ҫинче ҫакӑнса тӑратчӗ, теприне Сайлас тете шлепки ҫинчи (вӑл конторка ҫинче выртатчӗ) шараҫ хушшине хӗстертӗмӗр; ачасенчен эпир вӗсен ашшӗпе амӑшӗ паян ирхине таркӑн негр патне кайма хатӗрленни ҫинчен пӗлтӗмӗр.

Один гвоздь мы положили в карман фартука тети Салли, который висел на стуле, а другой заткнули за ленту на шляпе дяди Сайласа, что лежала на конторке: от детей мы слышали, что папа с мамой собираются сегодня утром пойти к беглому негру.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вакӑрах япаласене эпир Сайлас тете кӗсйине чиксе яратпӑр, Джимӑн вӗсене вӑрттӑн кӑлара-кӑлара илмелле, май килнӗ чух хӑш-пӗр япаласене аппан саппун кӗсйине хурса е пиҫиххийӗ ҫумне ҫыхса яратпӑр.

А вещи помельче мы будем класть дяде Сайласу в карманы, и Джиму надо только будет их оттуда незаметно вытащить; будем также привязывать к тесемкам теткиного фартука или класть ей в карман, когда подвернется случай.

Вӑтӑр улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Джим каланӑ тӑрӑх, Сайлас тете кунта кашни кун пекех килет-мӗн, унпа пӗрле кӗлтӑвать: Салли аппа ӑна мӗнле апатлантарнине килсе ыйтса пӗлет — выҫӑ лармасть-и вӑл.

Как сказал Джим, дядя Сайлас приходит чуть не каждый день и молится вместе с ним, а тетя Салли забегает узнать, хорошо ли ему тут и сыт ли он.

Вӑтӑр улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Ну, мӗн чухлӗ кирлӗ, ҫавӑн чухлех чавма пултараймастпӑр эпир, Сайлас тете патне лерен, Ҫӗнӗ Орлеан таврашӗнчен, ҫырса ярӗҫ те, вӑл вара Джим пачах унти ҫын мар иккенне пӗлӗ.

— Ну, нам ведь нельзя копать столько, сколько полагается, а то как бы дяде Сайласу не написали оттуда, из-под Нового Орлеана, как бы он не узнал, что Джим вовсе не оттуда.

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Сайлас тете такама та ӗненет: ҫав анкӑ-минкӗ негра ҫӑраҫҫи тыттарнӑ вӗт, ун хыҫҫӑн сӑнакан-асӑрхакан никам та ҫук.

А дядя Сайлас всякому верит: отдал ключ какому-то безмозглому негру, и никто за этим негром не следит.

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Том ӑна вунӑ цент тыттарчӗ те никама та каламастпӑр тесе сӑмах пачӗ; ҫӳҫне ҫыхма татах ҫип туянма хушрӗ, унтан Джим ҫинелле пӑхса: — Пӗлесчӗ, Сайлас тете ҫак негра ҫактарса вӗлерттерет-ши е ҫук-ши? — терӗ.

Том дал ему десять центов и пообещал, что мы никому не скажем; велел ему купить еще ниток, чтобы перевязывать себе волосы, а потом поглядел на Джима и говорит: — Интересно, повесит дядя Сайлас этого негра или нет?

Вӑтӑр тӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Кун ҫинчен, сэр, никама та ан калӑр, атту ватӑ Сайлас мистер вӑрҫать мана, нимӗнле тухатмӑш та ҫук тет вӑл.

Не говорите про это никому, сэр, а то старый мистер Сайлас будет ругаться; он говорит, что никаких ведьм нету.

Вӑтӑр тӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эпир сӗтел хушшинчен тӑрса тухнӑ чух вӑл ҫӑраҫҫине Сайлас тетене пырса пачӗ — ҫав ҫӑраҫҫиех пулчӗ пуль-ҫке вӑл.

А когда мы вставали из-за стола, он принес дяде ключ — тот самый ключ, наверно.

Вӑтӑр тӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Сӗтел хушшинче Сайлас тете чылайччен кӗлӗ вуларӗ, — апачӗ ҫакна тӑратчӗ ӗнтӗ, — анчах ҫакӑншӑн ҫиес кӑмӑл никамӑн та пӑсӑлмарӗ; кӗлӗпе ытлашши аппаланнӑ чух ун пекки те пулкалать, эпӗ куркаланӑ.

Дядя Сайлас довольно долго читал над всей этой едой молитву, да она того и стоила, но аппетита он ни у кого не отбил; а это бывает, когда очень канителятся, я сколько раз видел.

Вӑтӑр виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Урӑх Сайлас тете нимӗн те каламарӗ.

Больше дядя Сайлас ничего не сказал.

Вӑтӑр виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Ай, Сайлас!

— Ой, Сайлас!

Вӑтӑр иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Сайлас йысну Батон-Ружере пӗр ҫемьене пӗлетчӗ, вӗсем унӑн тӑванӗсене паллатчӗҫ.

Твой дядя Сайлас знал одну семью в Батон-Руж, так они знакомы с родными этого старика.

Вӑтӑр иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Виҫӗмҫул, раштавра, Сайлас йысну «Лалли Рук» ҫинче Ҫӗнӗ Орлеанран таврӑннӑ чух цилиндр пуҫӗ ҫурӑлса кайнӑ та, пӗр ҫын чӑлахланса юлнӑ.

В позапрошлом году, на рождество, твой дядя Сайлас ехал из Нового Орлеана на «Лалли Рук», головка цилиндра взорвалась, и человека изуродовало.

Вӑтӑр иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Страницы:

Сайт:

 

Статистика

...подробней